Читать «Стен» онлайн - страница 44

Но Бет разбираше, че тук има нещо ужасно порочно. Ужасно грешно по отношение на другите деца и порочно от страна на Майките в Яслите. Усещаше, че нещата стигат до някакъв ужасен край, но не можеше да направи нищо.

Стен реши, че Бет и Фейдал прекаляват. Бяха облечени като джойгърли и се закачаха с един мургав тех. Стен надникна от скривалището си и поклати глава. Не беше заради това, което правеха — това беше част от плана, — а от представата им как изглеждат джойгърлите. Подаде се още малко и се вслуша.

— А бе момиченца, вие май сте още мънички? — Техът облиза устни и ги огледа.

— Не се безпокой. Двете със сестричката ми вече имаме доста опит.

— Сестричката, а? Виж, това е интересно. Ама сигурни ли сте, че татето ви няма да… ако взема, че проявя интерес?

— Че защо? Той ни праща. Казва, че така ще му съкратят поне две години от договора, с всичките кредити, които ще му донесем.

— Той ви праща, а? Е какво пък, чувал съм, че хлапетата на мигрите растат бързо, ама си мислех, че са само приказки.

Бет и Фейдал се вкопчиха в ръцете му и го помъкнаха към празния апартамент.

— Хайде, ела. Ела да се позабавляваме.

След минута Стен изрита вратата и нахълта вътре. Техът се беше разсъблякъл.

— Какво става тук, по дяволите!

Техът едва не получи сърдечен удар. Мъчеше се да прикрие слабините си с едната ръка и да вдигне гащите си с другата.

— А бе… ти… ти кой си?

Стен размаха гаечния ключ.

— Тия двете са ми сестри бе! Разбра ли?

Извърна се към Бет и Фейдал, които се бяха сгушили на кревата и се преструваха на изплашени.

— Марш вкъщи!

Двете бързо изхвърчаха през вратата. Стен затвори и пристъпи към теха.

— Със сестрите ми ще се гавриш, а?

— Ама… чакай… те казаха, че…

— Те да не са ти джойгърли? Сега ще те… — И надигна ключа, готов да го стовари върху оплешивяващото теме на теха.

— Чакай бе… Не можем ли да се разберем?

Стен леко свали ключа.

— Какво имаш предвид?

Техът затършува из джобовете си и измъкна кредитната си карта.

— Тук имам много кредити… много. Само си кажи цената.

Стен се ухили. Орон се оказа прав. Това бяха лесни пари.

Гласове. Бет се размърда в креватчето и се събуди. Приспивателните, които й даваше куклата, вече не бяха достатъчно за дванадесетгодишното й тяло. Присви очи в полутъмната спалня на Яслите. Светлини. Тихо мърморене. Смъкна се от леглото и погледна куклата. Поколеба се. Куклата „знаеше“ кога са я прегърнали. Но можеше ли да разбере кой?

Отгърна одеялото на съседното легло. Все едно, Сузи никога не й бе харесвала особено. Напъха куклата си под мишницата на Сузи, облече се и застъпва тихо по пътечката.

Полузабранената за децата врата към коридора се оказа отворена. Всички деца бяха потънали в дълбок сън, упоени от дозите дрога. Бет си пое дълбоко дъх и прекрачи прага. Централният коридор се оказа ярко осветен. В единия му край забеляза отворен прозорец към нещо, което приличаше на лаборатория. Притисна се до стената и се промъкна до него.