Читать «Стен» онлайн - страница 39

Носеше зашеметяваща палка, привързана към половинметрова влакнеста пръчка. Все още не го беше забелязала и Стен се скри сред растенията. После се поколеба. Момичето не се държеше като мигри или тех. Сигурно беше отреп.

Изведнъж си спомни една от любимите фрази на баща си: „Врагът на моя враг е мой приятел“. Излезе от големите папрати и стъпи насред алеята.

Момичето го видя, замръзна, чукна зашеметяващата палка и изпъна ръката си назад, готова да я метне към него като копие.

— Чакай.

Момичето спря. Гледаше го без никакъв страх, но очите й се разшириха, когато ръката му с ножа трепна и оръжието изчезна от погледа й. Той вдигна ръце пред себе си.

— Кой си ти?

— Стен.

— Беглец ли си?

Стен кимна.

— Откъде?

— От Екзотична секция.

— Лъжец! Никой никога…

— Взривих една от зоните. Излязох със скафандър. Живея във вентопроводите.

Момичето се намръщи.

— Чухме за някаква авария. Но това е невъзможно.

Стен изчака.

— Имаш жилави мускули, това ще да е от катеренето. А и тези драскотини по краката ти… Ти наистина си беглец.

— И какво правя тук тогава?

Момичето се засмя сухо.

— Кой знае? Може би се опитваш да проникнеш сред нас. Просто е странно. Може би наистина си беглец.

Стен сви рамене.

— Покажи ми дланите си — заповяда му момичето.

Стен се подчини. Момичето огледа покритите му с мазоли ръце и обърна особено внимание на почернелите му от грес изпочупени нокти.

— Това не би могъл да го фалшифицираш. Събличай се.

— Какво? — възкликна Стен.

— Свали си дрехите. Ако си шпионин, тялото ти ще е меко като на някой социобоклук.

Стен се поколеба.

— Тази шокова палка — хладно каза момичето — е бъкана с енергия. Само за миг изхвърля три пъти повече, отколкото се полага за две секунди. После изгаря. Но дотогава онзи, който се допре до нея, е готов за рециклиране.

Стен натисна токата и костюмът му се свлече.

Момичето го обиколи, после застана пред него и го огледа още миг преценяващо. И се усмихна.

— Много хубаво тяло.

А после усмивката й изчезна.

— Хайде. Обличай се. Аз съм Бет.

Когато той се облече, тя изсипа „реколтата“ му от ризата и му я подаде. Започна да пробира зеленчуците и плодовете — хвърляше настрана недозрелите и пъхаше останалите в една торба.

— Имаш късмет, че те срещнах — каза тя. — Повечето бегълци ги хващат още първия месец.

— Ти отреп ли си?

Тя го изгледа презрително.

— Нямаше да съм жива, ако не бях. Знаем как да залягаме под метлата. Знаем места, където да се крием, места, където те почти никога не търсят. Един добър отреп може да оцелее… може би пет години.

Стен се смая.

— Колко време, откак си избягала?

— Вече три години.

Тя преметна торбата през рамо и се запъти към вентилационната тръба.

— Хайде. Ще те заведа при Орон.

Плъзна се в тръбата, направи му място да се провре и постави филтърния екран на мястото му. След това измъкна от комбинезона си нещо, което приличаше на лента за глава с лампичка, светна я и се промъкна покрай Стен, за да го поведе. От мекото докосване на тялото й устата му пресъхна. Той си пое дълбоко дъх и запълзя след нея.