Читать «Стен» онлайн - страница 38

Баронът се усмихна. При това положение се чувстваше много по-добре. Притвори очи за лека дрямка. Малко преди да заспи, си отбеляза нещо наум. Щеше да нареди на своите органи по Сигурността да съгласуват с него всички акредитации на посетители от външни светове. Очакваше с нетърпение лично да поразпита неколцина шпиони.

Глава 11

Беглецът Стен се криеше вече около месец, когато срещна девойката. Беше около петнадесетгодишна, облечена в безформен черен комбинезон. Лицето и ръцете й бяха омацани с грес. И беше на косъм да го убие. Казваше се Бет. Стен си помисли, че е най-красивата жена, която е виждал.

Бе успял да оцелее толкова дълго, като се криеше във вентилационната мрежа от тръби и Шахти, опасваща Вулкан. Размерите им варираха от двадесет метра в диаметър на централните вентопроводи до широките едва едно рамо тръби към отделните стаи. Тръбите бяха задръстени от прах и мръсотия, трупана с годините, и на много места преградени с огромните екрани на филтрите. Стен използваше малка енергийна отвертка, която бе откраднал от един от складовете, за да се промъква през тях.

Вентопроводите преминаваха във всички отсеци на Вулкан и му осигуряваха бърз достъп до хранителни складове и празни жилища, когато трябваше да се нахрани и да поспи. Единствената истинска опасност беше когато му се случеше да се озове в близост до някоя бригада, обслужваща филтърните екрани. Но можеше лесно да ги отбегне. Също така често беше чувал странни драскания и стържене — предполагаше, че идват от групи отрепи. До този момент бе успявал да се държи настрана от тях.

Единственото, от което наистина се опасяваше, бяха периодичните прочистващи акции, организирани от Компанията срещу отрепите. Според това, което беше чувал преди време, като мигри, за малцината оцелели след подобни набези изгарянето на мозъка беше гарантирано.

Въпреки това си живееше доста добре и дори бе наддал един-два килограма, откакто се бе измъкнал. Вече бе започнал леко да се отегчава и да става придирчив към храната, когато се натъкна на истинска находка.

Хидропонната ферма бе искрящ в зеленина свят, простиращ се сякаш до безкрай сред мъгли. Виждаха се извисяващи се пурпурни папрати и алеи с всевъзможни растения, някои току-що разцъфнали, други — огъващи се под тежестта на узрели плодове и зеленчуци. Стен никога не бе виждал подобно нещо освен във видеобиблиотеката.

Тук човешки същества не се мяркаха. Само агроботи — доста примитивни автомати, които се грижеха за нормалното израстване на растенията и беритбата на реколтата. Стен се спусна през вентопровода и стъпи на пода. Беше мек и зелен. Той погледна надолу. Ха, значи така изглеждала тревата!

Тръгна сред лехите, душейки… какво? Чист въздух? Аромат на цветя? Почва? Напълни шепа с нещо, което му се стори, че е грозде. Гризна зърната и лицето му светна от свежия вкус. Стен свали ризата си и започна да я пълни с плодове и зеленчуци, докато шевовете й не започнаха да пукат.

Мек звук на човешки стъпки. Стен светавично се извъртя и ножът изпълзя от леговището си. После се поколеба. Беше момиче.