Читать «Стен» онлайн - страница 36

А после старшията се обърна и побягна. В грешна посока. Надолу, далече от капсулата на охраната. Към работните зони.

Стен го догони точно пред помещението за преобличане на работната смяна. Старшията се обърна. В ококорените му очи се четяха паника и ужас.

Стен го перна само веднъж.

Старшият изврещя — червата му се изсипаха — и рухна сред локвата кръв.

— Това беше естествена смърт.

Стен затича към скафандъра си. И в същия момент алармите запищяха.

Чу блъскането по люка. Това не го обезпокои особено. Беше залостил въздушния люк и бе отворил широко вътрешната врата към коридора. Това щеше да им отнеме известно време, докато минат.

Охраната трябваше да си въобрази, че той е в клопка. Нямаше междинна връзка с друга от зоните. Извън Зона 35 имаше пълен вакуум.

Стен внимателно надигна контейнера с вирусния спрей от биоструга и с усилие го изтласка до външната стена на купола. Отвори вентила и хукна към грависледа. Червеният спрей на вируса засъска.

Грависледът беше най-голямото нещо, което му беше подръка, но можеше само да се надява, че ще издържи, докато всичко свърши.

Стената изпука, започна да се огъва и да се издува на мехури навън… а после се разцепи и се превърна във взривяваща се чернилка. Вихър излитащи газове зарева навън, към празното пространство. Кристални балвани с цена милиарди кредити, транспортни съдове и всевъзможни инструменти се затъркаляха към отвора.

Гравитационната шейна изпука, веригите на котвите се скъсаха и после с оглушително дрънчене шейната се понесе към вихъра в дупката на купола. Но се оказа твърде голяма, за да може да се промъкне между двете поддържащи греди.

А после воят спря. И това, което все още бе останало от Зона 35, потъна в тишина.

Кръв закапа в очите на Стен — беше се натресъл в рамката на визьора на скафандъра си. Примигна и внимателно провери дали има пробив в изолацията.

После се плъзна покрай шейната и се гмурна през отвора.

Олюля се, зашеметен за миг, когато се оказа обкръжен от непрогледния мрак, осеян с призрачната светлина на звездите.

Така или иначе, намираше се извън Екзотичната секция. И при това — дори успя да се усмихне кисело — бе осъществил една от мечтите си. Намираше се извън Вулкан.

И после започна да се движи. По-надалеч от дупката, все по-надалеч от Екзотичната секция. Понесе се право на север, към единствената дупка, в която можеше да се скрие — просналата се из пространството основна маса на Вулкан.

Нямаше никаква представа накъде точно се е запътил. Отначало пристъпваше предпазливо, после започна да възвръща куража си, разбрал, че в ботушите на скафандъра му е останал достатъчно магнетизъм, за да го задържи да не се превърти и да отхвърчи в празното пространство на космоса. Продължи на отскоци, по един метър всеки.

На няколко пъти когато към него полетяха съдове на ремонтните бригади и патрулни совалки, изпадна в паника.

Но после разбра… единственото, което ги тревожеше, бе неочакваната, ужасно скъпа експлозия в Екзотикс, вече на километри разстояние от него. Дори и да го забележеха, един човек в работен скафандър едва ли щеше да бъде свързан с опустошителния взрив.