Читать «Стен» онлайн - страница 35

Ножът беше затъкнат в ръката му. Стен нямаше търпение да го покаже на Хайт.

Бараките миришеха на Реда. Повдигнато на куб и още на куб. Без социопатрули. Двама едри биячи в дъното на коридора ритаха жалките останки на мършаво момче, плувнало в локва кръв. Единият вдигна ухилената си морда към Стен.

— Днес имаме пресно месце.

Стен сви рамене и ги подмина. Етаноловият щанд, както обикновено, беше претъпкан. Стен спря пред койката си. Женското мигри, чиято койка беше над неговата, беше провесило одеялото му като завеса и зад него се чуваше пъшкане.

Стен тръгна към отсека на Хайт. Старецът се беше разболял, но Стен се надяваше, че все още е в съзнание. Искаше му се да го поразпита за Първопроходния сектор.

Около койката на Хайт се бяха скупчили няколко души — старшият и неколцина от подмазвачите му. И малко встрани от тях — някакъв трътлест робот.

Двама от биячите вдигнаха отпуснатото тяло и безцеремонно го изтъркулиха на боклукчийската вагонетка.

Когато тя се затъркаля по коридора, Стен се затича, блъсна с юмрук контролния й панел и вагонетката спря.

— Няма полза — извика му един от биячите. — Дъртакът пукна.

— Как така?

— Ми пукна бе. От естествена смърт.

Стен понечи да се обърне… и обърна трупа на Хайт. Кръвта все още капеше от разреза в гърлото му. Стен погледна старшия тъмничар.

— Опъваше се и не искаше да отиде на бачкане. Та затова, както вика Малек, взе, че си пукна. От естествена смърт.

Старшият направи голяма грешка, че се разсмя.

Стен тръгна към него. Един от биячите го блъсна и Стен падна на пода, претърколи се и скочи.

И гласът на дребния мъж прокънтя в мозъка му. „Никога не си разгневен. Никога не искаш нищо. Ти си само реакция, без мозък.“

Един от биячите пристъпи към него и кракът на Стен замахна сам. Капачката на коляното на мъжа изпука и той рухна.

— Хванете го!

Биячите се хвърлиха към него. Един го спипа отзад и го стисна с две ръце. Стен измъкна едната си ръка и замахна назад с юмрук, с изпънат палец.

Здравенякът го изтърва и изрева в отговор, а от очната му кухина потече кръв.

Стен се завъртя и изрита основата на бичия врат. Мъжът се стовари на пода.

— Дръжте го, скапаняци! — прогърмя гласът на старшия.

Двамата останали мъже погледнаха началника си, после погледнаха Стен, мъчейки се да решат кое от двете е по-лошо. Единият измъкна подпорката на близкия нар, а ръката на другия се плъзна като змия в джоба му и изскочи навън, стиснала бляскав нож, наточен на ръчно точило.

Стен отпусна дясната си ръка и присви пръсти. Ножът се изсипа в дланта му. Студен. И съвършено удобен.

Мъжът със стоманената пръчка замахна пръв. Стен вдигна камата… и острието преряза стоманата като бръснач. Мъжът зяпна за миг стоманеното пънче в юмрука си, а Стен замахна и преряза гърлото му — камата мина като през масло.

Мъжът с ножа направи лъжливо движение, когато Стен се извъртя към него, и замахна към корема му. Стен блокира…

Старшията зяпна ужасен ръката на помощника си — тя все още стискаше ножа, когато тупна на пода.