Читать «Стен» онлайн - страница 34

Беше може би най-смъртоносното хладно оръжие, създавано от човек. Кристалът беше наточен като косъм, в острието едва петнайсет молекули, а тежестта на самото оръжие беше достатъчна, за да осигури налягане, способно да разреже дори диамант.

Стен затъкна ножа в един от празните джобове на работния си костюм. Вече разполагаше с канията.

Беше му я направил Хайт.

Двамата със Стен се бяха скрили в един неизползван участък с нормална атмосфера. Хайт му беше бил упойка. А после се бе заловил за работа.

Канията бе скрита в самата ръка на Стен, под лакътя. С нелегално внесените си микрохирургични инструменти Хайт бе отлепил част от кожата на Стен, беше присадил вътре жива тъкан от пласткожа, след което бе закрепил с медицински цимент U-образната сгъвка, която Стен вече бе изработил от специална сплав. Тя щеше да пази острието на ножа от допир с каквото и да било — включително и със самата сгъвка.

Един от мускулите на китката бе прекаран през канията, така че да задържа ножа вътре. След което Хайт постави отново дермиса и епидермиса върху хирургическите модификации и ги слепи.

Докато зарасне, трябваше да минат няколко цикъла. Но Хайт остана доволен, че пласткожата не раздразва раната и кожата върху канията зараства бързо.

Сигналният звънец в скафандъра на Стен забръмча за края на смяната. Той затвори работилницата и тръгна към люка.

Никой не знаеше какво точно е направил Хайт, за да го натикат в Екзотичната секция. Знаеше се, че е бил лекар в експедицията на някакъв новооткрит свят. Знаеше се освен това, че по някаква неизвестна никому причина е приел договор за тех на Вулкан. Но беше ясно, че сигурно е извършил някакво невероятно престъпление.

Хайт не казваше абсолютно на никого — включително и на Стен — какво е направил.

Беше просто единственият медик, до когото мигритата имаха достъп, и беше прекарал в Екзотичната секция години.

И освен това беше единственият приятел, когото Стен беше имал.

— Стен, момко. Твоят проблем е в това, че не се смееш достатъчно.

— Да се смея ли? Натикан съм в задника на Вулкан… и всеки тук се опитва да ме убие — при това ще успеят! — а ти искаш да се смея?

— Разбира се, момчето ми. Защото може ли да има нещо по-смешно от това?

— Не разбирам.

— Това е, защото боговете те мразят. Лично.

Стен се замисли. А после бавно се усмихна. И започна да се смее неудържимо.

— Ей това ти е другият проблем, момче. Твърде много се смееш.

— Какво?!

— Какво му е толкова смешното? Натикали са те в гъза на Вулкан и всички се опитват да те убият. На твое място щях да се разтревожа.

Стен го зяпна. След което поклати глава и зави като куче.

В стаята на смяната Стен захрани скафандъра си с дезинфектант под високо налягане и зачака. Нямаше изтичане. Изпразни дезинфектанта в рециклиращото устройство и постави костюма на закачалката. В Екзотичната секция се използваха стари вакуумни работни скафандри, отдавна отхвърлени от техниците. Утечките при тях бяха чести. А в зоната нямаше никакво време за кърпене. Стен се прозя и тръгна през Бараките към койката си.