Читать «Стен» онлайн - страница 33

Този инструмент щеше да стои добре в стиснатата ръка само на един човек.

— Значи ми даваш колкото поискам от твоя синталк?

— Точно така.

— И кво искаш от мен?

— Ти знаеш как да се биеш. Началникът и бичетата му гледат да не те закачат.

— Не щат, скапаняците му скапани. Научил съм ги аз да се крият като плъхове из цялата галактика. Момченце, аз и гвардейци съм учил! — Дребният мъж се усмихна гордо. — Значи искаш да те уча?

— Да.

— Ами добре. Що пък не? То има ли кво друго да правим тук? Освен да мрем.

Стен натисна клавиша за ПРЕХВЪРЛЯНЕ, пренастрои модела си като машинна програма и го прехвърли в терминала на биоцеха. Изчака, докато на монитора не се изписа ПРОГРАМА АКТИВНА, и натисна клавиша за СТАРТ.

Малките лазери грейнаха и се плъзнаха към металния блок. Върху повърхността се пръснаха капчици от вируса и от метала се отделиха стружки. След това лазерите „маскираха“ определени зони и вирусът започна да оформя метала, превръщайки го в овеществената реалност на видеомодела на Стен.

Часовете на смяната се изнизаха незабелязано и цехът щастливо забръмча. Стен трябваше да спре, когато през зоната премина един от охраната.

— Основна поза. Не така. Скапаняк! Забивката винаги минава през цялото ти тяло. Малко над кръста. Ето, така вече си готов за всякаква защита.

— Ами нож?

— Сега забиваш… ножа ще можеш да му го ръгнеш на двайсет и пет сантима над оная работа на типа, дет ще ти го извади. Дай сега. Едно — завърти наляво и нагоре. Забиваш право нагоре, после надолу. Влез му… О, не. Не и не! Забивката трябва да стигне до врата му. Не те карам да танцуваш с него бе, момче. Хайде пак.

Час преди новата смяна на екрана светна надписът ЗАДАЧА ИЗПЪЛНЕНА. Стен се зае внимателно да прочисти вътрешността на цеха с неутрализатор.

— Сега си в кръчма. Един чупи бутилка. Идва към теб. Кво ще направиш?

— Ще го сритам.

— Не. Не, и не, и не! Така само ще пострадаш. Хвърляш нещо по него. Квото и да е. Отпуснал е ръцете си, значи хвърляш в лицето му. Вдига шишето — сръгай го с някой стол в ташаците. Е, добре. Улучил си го. Отстъпва. Кво правиш?

— Ритам го. В капачката на коляното. Влизам му, ако успея да доближа. Удар във врата.

— Е, добре. Той пада. И кво?

— Завирам шишето в лицето му.

— Стен, започвам да се гордея с теб. Сега потренирай до началото на смяната. Следващия път ще ти покажа какво да правиш, ако ти си с нож.

Стен отключи секретното резе на капака на работния кът и вдигна сечивото.

Негово. За пръв път в живота си разполагаше с вещ, която не бе заел или взел на изплащане от Компанията. Това, че цената й надвишаваше годишните доходи на един богат търговец и че машинните техники за изработката й бяха изразходвали енергия, колкото за цял увеселителен купол, я правеше още по-сладка.

Държеше в дебелите ръкавици на защитния си скафандър тънка кама. Дръжката бе пригодена съвършено за пръстите му — за да я обгърнат в смъртоносна хватка на борец с нож, за какъвто го беше обучил дребничкият мъж.

Нямаше предпазител, само извивка между дръжката и острието — то беше дълго петнайсет сантиметра и завършваше с остър като игла връх. Целият нож беше дълъг двайсет и два сантиметра и широк два и половина.