Читать «Стен» онлайн - страница 14

— И на мен тая гадина никак не ми харесва. Хич не си падам нито по вида й, нито по миризмата й, или по начина, по който се храни. Но тъкмо тя ще ни осигури билета за измъкване от Вулкан.

Думите му изглеждаха убедителни. Амос смяташе да пуска ксипакито само в малки състезания, като залага дребни суми.

— Ще печелим по малко — месец от договора тук, седмица там. Но рано или късно тази твар ще ни осигури билета за измъкване оттук.

Дори майката на Стен, изглежда, се съгласяваше, че в думите на Амос има нещо рационално.

А Стен, на неговите петнадесет години, също желаеше да напусне Вулкан повече от всичко друго. Заради това хранеше ксипакито с удоволствие, понасяше гадната му воня и се мъчеше да не врещи прекалено силно, когато не успяваше да дръпне достатъчно бързо ръката си при хранене.

И за известно време изглеждаше, че планът на Амос ще подейства. До нощта, в която на двубоите със залагания не се появи самият Съветник — в един неизползван коридор на няколко Реда встрани от жилището им.

Стен вървеше след баща си и носеше към арената клетката с ксипакито.

От другата страна на ринга Съветникът ги забеляза и се забърза към тях.

— Е, Амос — каза той сърдечно, — не знаех, че си кси-фен.

Амос кимна предпазливо.

Съветникът изгледа с любопитство съскащия убиец под мишницата на Стен и каза:

— Животинчето ти никак не изглежда зле. Какво ще кажеш да го пуснеш срещу моя на първия мач?

Стен погледна през ринга към тлъстото, щедро хранено ксипаки, оставено на грижите на един от помощниците на Съветника.

— Татко — намеси се той. — Не можем. То ще…

Съветникът го изгледа изпод вежди.

— Амос, нима ще оставиш хлапето да ти казва какво да правиш?

Амос поклати глава.

— Тъй де — продължи Съветникът. — Ще им покажем на всички, че сме най-добрите спортсмени. Ще покажем на другите коридори, че толкова са ни омръзнали техните гущери, че предпочитаме да си пускаме наште да се бият, нали тъй?

Изчака. Амос вдиша дълбоко няколко пъти и накрая попита:

— Предполагам, че все още не сте решили за прехвърлянията в жичния цех, нали, сър?

Съветникът се усмихна.

— Не съм.

Дори Стен знаеше, че работата с дългите една миля намотки нажежен до бяло метал е една от най-смъртоносните в смяната на баща му.

— Ние — аз и момчето ми — ще сме горди да се бием с вашето кси, господин съветник.

— Чудесно, чудесно — отвърна Съветникът. — Дай да им покажем ние с теб на какво му се вика истински бой.

И се забърза обратно към импровизирания ринг.

— Татко — промълви Стен, — ама неговото кси… то е два пъти по-голямо от нашето. Нямаме никакъв шанс.

Амос кимна.

— Вярно, че така изглежда, нали? Но нали помниш какво ти казах преди време — да не правиш нещата тъй, както хората очакват от теб? Е… вземи ми сега картата, изтичай до онзи соев щанд и купи всичко, което можеш да скриеш под туниката си.

Стен грабна кредитната карта на баща си и се шмугна в тълпата.

Съветникът беше твърде погълнат от фукни пред приятелите си на какво е способно неговото кси, за да забележи Стен, който подхвърляше пръчици сурова соя в клетката на ояденото му ксипаки.