Читать «Стен» онлайн - страница 16

Кънтящите траурни слова на барона изведнъж станаха за Стен нищо повече от безсмислен шум. Той се обърна да си тръгне. До него бе застанал някой. Стен го погледна и замръзна. Беше Съветникът.

— Вълнуваща церемония — каза мъжът. — Трогателно. Много трогателно.

После подкани Стен към един щанд за напитки край транспортната лента и го покани да седне. Вкара картата си в слота и натисна бутона. Робосервитьорът избълва две напитки. Съветникът отпи глътка от кутията си и млясна. Стен се втренчи тъпо в кутията пред себе си.

— Разбирам скръбта ти, млади Стен — каза Съветникът. — Но всички неща възкръсват и израстват от пепелта.

Извади нещо от джоба си и го постави на масата пред Стен. Беше лична пластична карта, с надпис отгоре „КАРЛ СТЕН, 0385-УЧ.–2-МИГР-НЕКВ“. Стен се зачуди кога са успели да му щракнат снимката, отпечатана на предната страна на картата.

— Разбрах, че си бил много загрижен какво ще стане с теб, след неизбежния период на траур. В края на краищата ти нямаш работа. Нямаш кредити, нито средства за издръжка, и така нататък.

Замълча и отпи нова глътка.

— Проучихме досието ти и решихме, че заслужаваш специално отношение. — Съветникът се усмихна и почука картата с жълтия нокът на показалеца си.

— Решихме да ти дадем пълни права на работещ гражданин, с всички произтичащи от това привилегии. Месечен кредит като на пълнолетен мъж. Пълен достъп до всички услуги за отдих. Твой собствен дом — всъщност същия, в който си отрасъл.

Съветникът се наведе напред за трогателния финал на словото си.

— От утре, Карл Стен, ти ще заемеш достойното място на баща си в почетните монтажни линии на Вулкан.

Стен седеше безмълвен. Съветникът сигурно си мислеше, че трябва да изпитва благодарност.

— Разбира се, това означава, че ще трябва да отработиш годините, останали от договора на баща ти — мисля, че бяха някъде към деветнайсет. Но пък Компанията опрощава времето, останало от задълженията на майка ти.

— Много щедро от страна на Компанията — отрони Стен.

— Разбира се. Определено. Но както често е изтъквал пред мен самият барон Торесен в честите ни приятелски беседи в неговата градина, бих добавил — „благото на нашите работници трябва да се поставя над всичко друго“. Той много често обича да казва: „Щастливият работник е продуктивен работник“.

— Не се и съмнявам.

Съветникът отново се усмихна, потупа Стен по ръката и се изправи. Поколеба се малко, след което пъхна отново картата си в слота и набра няколко бутона. Зевът на щанда избълва още две напитки.

— Почерпи се, гражданино Стен. От мен. И нека да съм първият, който има удоволствието да те поздрави.

Отново потупа Стен, обърна се и тръгна по улицата. Стен зяпна след него. Вдигна двете кутии с питиетата и бавно ги изля.