Читать «Стен» онлайн - страница 15

След още няколко минути пъчене, хвалби и залагания клетките с двете ксита бяха донесени в центъра на ринга, обърнати и бързо отворени.

Преялото до пръсване ксипаки на Съветника се измъкна с олюляване от клетката си, прозя се, легна на ринга и се уви за дрямка. Докато успее да се сепне и събуди, ксипакито на Амос вече го беше смляло наполовина.

Настъпи мъртва тишина. Амос си беше придал възможно най-покорен вид.

— Да, сър. Вие излязохте прав, сър. Наистина им показахме, че сме най-добрите спортсмени, нали?

Съветникът не отвърна нищо. Обърна се и си запробива път през тълпата.

След тази случка Амос не можеше повече да включи ксипакито си в нито един двубой, срещу какъвто и да било залог. Никой не тъгуваше особено, когато след около месец-два ксипакито умря — заедно с всички останали. Липса на необходимите им обменни вещества, обясни някой.

По това време Амос вече бе погълнат от нови кроежи как да измъкне семейството си от Вулкан.

И продължаваше да крои, до момента, в който Торесен не изпусна въздуха от Реда.

Глава 4

Думите на барона се блъскаха и кънтяха във високия таван на свивката на тръбата. Стен долавяше откъслечни фрази.

— Храбри души… Първопроходци на Вулкан… загинаха за благото на Компанията… имената им не ще бъдат забравени… нашите тридесет милиона граждани винаги ще помнят…

Стен все още се чувстваше вцепенен.

Един гражданин, излизащ от работната си смяна, започна да си пробива ядно път с лакти през тълпата от петдесетина плачещи мигрита. После разбра какво става, постара се да изпише на лицето си съжаление и се шмугна в един от страничните коридори.

Стен не го забеляза.

Продължаваше да се взира втренчено в тавана, към многократно увеличения прожектиран образ на барона. Мъжът беше застанал в частната си градина, облечен в лека вееща се роба, каквито екзеците обличаха при официални церемонии.

Беше подбрал грижливо облеклото си за траурната церемония. Въобразяваше си, че мигритата ще се впечатлят и ще се трогнат от неговата загриженост. За Стен той не представляваше нищо повече от една малко по-бичеврата и по-лицемерна версия на Съветника.

Стен бе успял да се съвземе някак си през първата седмица… да оцелее след шока. Но все пак умът му продължаваше да напипва загубата подобно на човек, който продължава да усеща призрачното присъствие на крайника, от който са го лишили.

Повечето време бе прекарал сгушен в празния апартамент. На определени интервали автоматът за доставка на храна потропваше на входната врата и от време на време той излизаше в коридора, колкото за да хапне нещо от пневматичните подноси със синтетична храна.

Дори бе изпитал известна благодарност към Компанията затова, че го бяха оставили самичък. Така и не беше го разбрал тогава, научи го едва след години — че Компанията просто е следвала стандартните процедури, описани в „Поведение спрямо оцелели близки след фатални промишлени аварии“.

В процеса на приглушаване и канализиране на скръбта всичко, от ярките изрази на съчувствие от страна на началниците на Амос и Фрийд и на детските учители, до кредитните подаръци „В знак на съчувствие“, усвоими в най-близкия увеселителен център, беше изчислено много точно. Особено изолацията — най-малко от всичко Компанията имаше нужда от потънали в скръб близки, мотаещи се из коридорите, които да напомнят на останалите колко тънка е границата между живота и смъртта в този изкуствен, изграден само за печалба свят.