Читать «Стен» онлайн - страница 106

— Задръж го. Ще ти потрябва.

— Моля за извинение, но…

— Тя беше наемен убиец, Стен. Много професионален.

— Но нали е била проверена от службата за сигурност!

Махони поклати глава.

— Не. Винетца е била проверена. Жената, която ти уби, не е била Винетца. Отне ни известно време, но го разгадахме. Истинската Винетца е загинала при тръгването си. Беше на първопроходен свят, така че не сме получили съобщението веднага. Един служител, Фрейзър, забелязъл рапорта и го заличил. Така огладил пътя на убийцата да проникне на нейното място.

— Какво е станало с този Фрейзър?

— Убит е. Вероятно от нея, за да прикрие следите си.

Стен се замисли. Имаше логика. И нямаше.

— Но защо е трябвало някой да си създава всички тези грижи заради мен? Сигурно му е струвало купища кредити.

— Не знаем.

Стен се замисли над списъка на враговете си. Да, имаше доста. Вероятно и такива, които биха искали да го убият. Но те щяха да го уредят в някой бар или задънена уличка. Той поклати глава.

— Не мога да се сетя кой би могъл да бъде.

— Аз мога. Вулкан.

— Невъзможно. Разбира се, те ме гониха. Но аз бях отреп. Никой. Не, дори онези тъпи мозъци на Вулкан не биха могли да намесят наемен убиец само за да се справят с такъв като мен.

— Но така или иначе са го направили.

— Но кой? И защо?

Махони му даде знак за шишето. Стен му го подаде и той отпи. После каза:

— Има само един начин да разберем — каза Махони.

— Как?

— Мозъчна сонда.

Кожата на Стен настръхна, когато в ума му изплуваха образите на хората с прогорени мозъци, които познаваше… и на Орон.

— Не.

— На мен това не ми харесва повече, отколкото на теб, синко — каза Махони. — Но е единственият начин.

Стен поклати глава.

— Слушай. Сигурно има нещо общо с онази малка задача, на която те изпратих с твоите приятели.

— Но ние не донесохме нищо.

— Както ми се струва, някой смята, че си.

— Торесен?

— Сигурно.

— Но аз не…

— Обещавам ти, че няма да надничам в нищо друго освен в това, което ми трябва. Ще се съсредоточа само на последните няколко часа, в които бяхме на Вулкан.

Стен взе шишето от Махони, отпи и накрая каза:

— Добре.

Махони сложи ръка на рамото му и го поведе към вратата.

— Ела. Грависледът ни чака.

… Стен се измъкна от вентилацията в стената, с очи, приковани в гърба на патрула…

— Не — каза Махони. — Не е това.

Стен лежеше на операционната маса. Електроди, прикрепени към главата, ръцете и краката му, отвеждаха към малка стоманена кутия. Кутията захранваше компютърен екран.

Махони, Рюкор и облечен в бяло тех следяха екрана и видяха как Стен завлече патрула до вентилационната шахта и го натика в нея. Рюкор провери данните за жизнените функции на Стен на друг дисплей и даде знак на теха. Той натисна клавишите и на екрана се появиха нови картини.

… Стен и другите отрепи бяха пред вратата на Торесен. До него беше Бет. Тя измъкна от джоба си пластмасова пръчка. Опря я по средата на панела на вратата… Бет… Бет… Бет… Бет…

— Почакай! — извика Рюкор.

И техът задържа сондата. Образът на Бет замръзна на екрана. Рюкор се наведе над Стен и му инжектира транквилизатор. Тялото му се отпусна. Рюкор провери данните на медицинския компютър и махна на теха да продължи.