Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 64

— И все пак много жени са убивали мъжете си — противопостави се докторът.

— Чиста случайност. Всички знаем, че и в най-добрите семейства стават нещастия. Понякога не внимават и отиват твърде далече — тогава горкото копеле пуква. Но не е възможно да искат това. По никой начин.

XIX

На д-р Сондърз му вървеше — независимо от няколкото жалки навици, които имаше и които без съмнение се приемаха за пороци в някои части на света (verite au dela Alpes, erreur ici)⁴⁴ — събуждаше се сутрин с приятен вкус в устата и с бистър ум. Излежаваше се, пиеше чаша ароматен китайски чай и изпушваше с наслада първата цигара, като обикновено предвкусваше удоволствието на очакващия го ден. В малките хотели на островите в Източна холандска Индия сервират закуската в много ранен час. Винаги еднаква: папая⁴⁵, oefs sur le plat⁴⁶, студени закуски и холандско сирене. Колкото и навреме да слезеш, яйцата са винаги студени и те гледат втренчено: две огромни кръгли жълти очи върху тънка бяла повърхност — изглеждат така, сякаш са били отскубнати от главата на мръсно чудовище от морските дълбини. Кафето е екстракт, към който добавяш швейцарско мляко „Нестле“ и го разреждаш колкото искаш с гореща вода. Препеченият хляб е сух, клисав и прегорен. Такава беше закуската, сервирана в трапезарията на хотела в Канда, набързо изяждана от мълчаливи холандци на път за канторите.

Но на следната сутрин д-р Сондърз стана късно и Ах Кай му донесе закуската на верандата. Той с апетит изяде папаята и яйцата, току-що извадени от тигана, с наслада изпи ароматния чай. Помисли си, че животът е приятна работа. Не желаеше нищо. Не завиждаше никому. Не изпитваше съжаление. Утринта беше все още свежа и в бистрата, бледа светлина очертанията на предметите бяха отчетливи. Грамадно бананово дърво точно под терасата гордо подлагаше разкошните си листа на жестоката жарава на слънцето с надменно и самодоволно пренебрежение. Д-р Сондърз се изкушаваше да размишлява философски: каза си, че стойността на живота не е в моментите на възбуда, а в кротките периоди — тогава омиротвореният човешки дух потъва в спокойствие и незасяган от спомените за емоции може да разглежда съществуването си така безпристрастно, както Буда съзерцава пъпа си. Обичаше да поръси много пипер и сол по яйцата, да сложи малко от соса Уустър⁴⁷, а когато ги ядеше, с парче хляб обираше остатъците мазнина и това му беше най-вкусно. Точно се канеше да го направи, когато по улицата се зададоха Фред Блейк и Ерик Кристесен. Те изтичаха нагоре по стълбите, хвърлиха се върху креслата до масата на доктора и повикаха прислужника. Бяха тръгнали за разходката си до вулкана преди зазоряване и сега умираха от глад. Момчето бързо им донесе папая и студени закуски и докато им сервира яйцата, бяха изяли всичко. Бяха възторжени. Запознанството от предния ден беше преминало в приятелство благодарение на ентусиазма на младостта и те се обръщаха един към друг на малките си имена.

Изкачването беше трудно и неимоверните усилия бяха възбудили духа им. Говореха глупости и се смееха без причина. Държаха се съвсем момчешки. Никога докторът не беше виждал Фред толкова весел. Явно Ерик много му беше допаднал, а общуването с човек малко по-голям от самия него го беше освободило от притеснения и той направо цъфтеше. Като го гледаше, човек трудно можеше да повярва, че е вече възмъжал и плътният му звънлив глас звучеше почти комично.