Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 65

— Знаеш ли, пустият му Ерик е силен като бик — каза Фред, като гледаше с възхищение. — По едно време стана доста неприятно за катерене, счупи се клон и аз се подхлъзнах. Можех да падна лошо, да си счупя крака и така нататък. Ерик ме хвана с една ръка — да пукна, ако разбирам, как го направи — повдигна ме и отново ме изправи на крака. А аз тежа поне седемдесет килограма.

— Винаги съм бил силен — усмихна се Ерик.

— Вдигни си ръката.

Фред сложи ръката си на масата, Ерик също. Опряха длани и Фред се опита да натисне ръката на Ерик надолу. Вложи всичките си сили. Но не можа да я помръдне. После, с лека усмивка, датчанинът натисна ръката на Фред и тя постепенно се наклони към масата.

— Като хлапе се чувствувам пред тебе — засмя се Фред. — Не завиждам на този, който попадне под ударите ти. Бил ли си се някога?

— Не. Защо да се бия?

Той свърши да яде и запали пура.

— Трябва да вървя в кантората — каза той. — Фрит пита няма ли да го посетите следобеда. Иска да вечеряте заедно.

— Нямам нищо против — каза докторът.

— И капитанът така каза. Ще дойда да ви взема около четири часа.

Фред гледаше как той си тръгва.

— Направо смахнат — каза той, като с усмивка се обърна към доктора. — Мисля, че не е с всичкия си.

— Защо пък да не е?

— Говори някак особено.

— Какво ти разказва?

— Не си спомням точно. Разни щуротии. Питаше ме за Шекспир. Като че ли знам нещо за Шекспир. Казах му, че в училище съм чел „Хенрих V“, (учихме го един срок) и той започна да декламира една от речите. После започна да говори за „Хамлет“ и „Отело“ и бог знае за какво още. Знае наизуст десетки страници. Не мога да ти повторя всичко, за което говори. Никога досега не бях чувал човек да приказва така. Смешното беше в това, че макар да разбираш колко ненужно е всичко, не можеш да му кажеш да млъкне.

В ясните му сини очи имаше усмивка, но лицето му беше сериозно.

— Никога не си бил в Сидни, нали?

— Не.

— Там имаме доста голям литературен и артистичен кръг. Не е много по моя вкус, но понякога го посещавам. Нали разбираш, там има главно жени. Започват да ти дрънкат за книги и докато се усетиш вече искат да се катурнат в леглото с тебе.

— Истинският филистимлянин някога не пропуска да се възползува от положението, без да изпитва капка съмнение, а това отвращава — забеляза докторът, — забива ли гвоздей, той винаги го улучва.

— На човек му става доста противно от приказките им. Не зная как точно да го обясня, но когато Ерик говореше по такива въпроси, беше съвсем различно. Нито се изтъкваше, нито се опитваше, да ми направи добро впечатление. Говореше, защото не можеше да не го прави, не го интересуваше дали съм отегчен или не, толкова беше погълнат от това, че сигурно изобщо не му минаваше през ум, че може да не ме интересува. Ясно ти е, че не разбирах и половината от това, което ми говореше, обаче — как да ти обясня — все едно, че играехме някаква игра.