Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 66

Фред изреждаше наблюденията си така, както човек изкопава камъните от градината си, за да подготви почвата за нови растения — хвърляше ги едно след друго сякаш правеше куп. От време на време нервно рошеше косата си. Д-р Сондърз го гледаше със студените си хитри очи. Момчето беше вързано в езика и беше забавно да откриваш в обърканите му реплики емоциите, които се опитва да изрази с думи. Критиците разделя писателите на такива, които имат какво да кажат и знаят как да го кажат, и на такива, които знаят как да го казват, но нямат какво да кажат. Често така е и с хората — поне с англосаксонците, които трудно намират думи. Понякога красноречието на човек се дължи на факта, че значението на нещо, повтаряно твърде често, се е изтъркало; думите му имат най-голямо значение, когато му се е наложило с усилие да ги изтръгне от мислите си, които са били с неясни очертания.

Фред погледна доктора дяволито, от което заприлича на малък пакостник.

— Представяш ли си, ще ми даде назаем „Отело“. Кой знае защо му казах, че нямам нищо против да го прочета. Ти си го чел, предполагам.

— Преди тридесет години.

— Разбира се, може да греша, но когато Ерик изрецитира големи парчета от него, видя ми се страшно интересно. Не зная как да ти обясня, но когато си с такова момче, всичко ти изглежда различно. Струва ми се, че е луд, но ми се ще да имаше повече луди като него.

— Той ти се харесва много, нали?

— Ами това е неизбежно — отговори Фред с неочакван свян. — Трябва да си кръгъл глупак, за да не забележиш, че е безкрайно почтен. Бих му поверил всяко петаче, което имам. Той не би измамил никого. И знаеш ли — смешното е, че макар да е такъв огромен тромав мъж, силен като бик, изпитвам чувството, че трябва да се грижиш за него. Зная, че ти звучи глупаво, но човек усеща, че той не може да бъде оставян сам на себе си: край него трябва да има някой, който да внимава да не го сполети беда.

Докторът със своето цинично безпристрастие мислено придаде смисъл на неогладените фрази на младия австралиец. Беше учуден, но и малко развълнуван от тези емоции, които търсеха да пробият път през свенливото неудобство. Това, което се раждаше от обърканите думи беше възхищение пред необичайното, с което се беше сблъскал момъкът, когато беше осъзнал странната си среща. Чудатостите на огромния, грозноват датчанин и безкористната му искреност придаваха плът на неговия идеализъм и чар на екстравагантния му ентусиазъм, блестяха с топлата и примамлива светлина на неподправената доброта. Младостта на Фред Блейк по мистичен начин му помагаше да прозре това; то го изумяваше и стъписваше. Вълнуваше го и го правеше много свенлив. Разтърсваше самоувереността му и го укротяваше. В този момент доста обикновеното, красиво момче осъзнаваше нещо, което никога не си беше представяло — осъзнаваше духовната красота. „Кой би помислил, че това може да се случи“? — размишляваше докторът.