Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 56

Кафето пиха на верандата.

— Най-добре е сега да полегнете — каза Ерик, — а после на хладина ще дойда да ви взема и да ви покажа забележителностите. Жалко, че ще останете толкова малко. Можехме да направим една красива разходка до вулкана. Оттам се вижда на мили цялото море и всички острови.

— Не виждам защо да не останем, докато докторът отпътува — каза Фред.

— Дадено — съгласи се шкиперът. — След трудностите на живота върху океанската вълна това няма да е зле. Мисля си дали глътка бренди няма да помогне на този ориз.

— С търговия се занимавате, предполагам? — попита датчанинът.

— Търсим бисерни миди — каза шкиперът. — Искаме да намерим нови находища. Ако човек е с късмет, това е цяло състояние.

— Имате ли тука някакви вестници? — попита Блейк. — Обаче на английски.

— Нямаме лондонски вестници. Но Фрит получава вестник от Австралия.

— Фрит ли? Кой е Фрит?

— Той е англичанин. С всяка поща получава пакет със „Сиднейски бюлетин“.

Внезапно Фред побледня, но кой можеше да каже какво беше чувството, променило цвета на лицето му?

— Ще мога ли да ги прегледам?

— Разбира се. Или ще ги донеса тука, или ще отидем там.

— Откога е последният?

— Не вярвам да е много стар. Преди четири дни дойде кораб с поща.

XVII

По-късно, когато премина дневната горещина, след като си беше свършил работата, Ерик дойде да ги вземе. Д-р Сондърз седеше сам с Фред, понеже шкиперът получи остър пристъп; заяви, че не иска да гледа никакви проклети забележителности и се върна на ветрохода. Тръгнаха из града. Имаше повече хора, отколкото сутринта. От време на време Ерик сваляше шапка на някой загорял холандец, който вървеше с мълчаливата си набита жена. Имаше малко китайци, защото те не се заселват, където няма търговия, но доста араби, някои с красиви фесове и спретнати памучни костюми, други със саронги и бели шапки на главите; бяха тъмнокожи, с огромни блестящи очи и семитски вид като търговците в Тира и Сидон. Имаше малайци, папуаси и метиси. Беше учудващо тихо. Въздухът сякаш тегнеше от умора. Величествените къщи на старите търговци, където сега бяха събрани несретниците на Изтока — от Багдад до островите Нови Хебриди, — изглеждаха като засрамени почтени граждани, които не могат да си платят данъците. Тримата видяха дълга бяла полусрутена стена — някога там беше имало португалски манастир; после стигнаха до големите сиви камъни на разрушен форт, обрасли с дивата джунгла на дърветата и цъфналите храсти. Пред него имаше широко открито пространство, с изглед към морето, където растяха огромни стари дървета, засадени, както казваха, още от португалците: казуарини³⁹, канарски финикови палми и диви смокини; тук някога след горещината на деня се бяха разхождали португалците.

Като малко се задъхваше, защото отчасти беше склонен към напълняване, докторът заедно със спътниците си се изкачи на хълма, където стоеше крепостта — сива и гола, от която бяха управлявали движението на корабите. Заобикаляше я дълбок ров, единствената порта беше високо над земята и за да влязат, те се изкатериха по въжена стълба. Главната кула беше вътре, оградена от високите квадратни стени; имаше големи, добре планирани стаи, с прозорци и врати в стил, напомнящ късния Ренесанс. Там са били квартирите на офицерите от гарнизона. От горните кули се разкриваше просторна великолепна гледка.