Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 54

— Старите холандски търговци по време на великите дни на търговията с подправки са били толкова богати, че не са знаели какво да си правят парите. Нямало е нужда корабите да докарват някакъв товар, затова са поръчвали да им носят мрамор за къщите. Ако не бързате, ще ви покажа къде живея. Къщата е някогашна собственост на един търговец. А понякога, когато тръгвали през зимата, корабите били натоварени само с лед. Смешно звучи, нали? Това е бил най-големият разкош, който можели да си позволят. Само си помислете — карали са им лед чак от Холандия. Пътуването е траело шест месеца. Всички търговци притежавали карети и в прохладните вечери било прието да се возят по крайбрежната улица и да обикалят площада. Някой трябва да опише това. Било е като приказка от „Хиляда и една нощ“, само че холандска. Видяхте ли португалския форт, когато влизахте? Ще ви заведа там следобеда. Ако искате нещо от мен, казвайте. Ще се радвам да ви услужа.

— Ще отида да си пренеса парцалите — каза докторът. — Тези джентълмени бяха любезни да ме докарат тук. Не ми се иска да ги притеснявам повече.

Ерик Кристесен приятелски погледна другите двама.

— Точно това ме привлича в Изтока. Всички са толкова добри. Няма нещо, което да не може да се осъществи. Не можете да си представите колко любезни са били към мене напълно непознати хора.

Четиримата се надигнаха и датчанинът каза на метиса, че след малко д-р Сондърз ще се върне с багажа и с момчето си.

— Трябва да останете да обядвате. Днес има ориз и го приготвят много добре.

— Най-добре вие двамата — д-р Сондърз се обърна към капитана и младежа — да дойдете да обядваме заедно.

— Оризът ми е смърт — каза капитан Никълз. — Не ми пречи обаче да седя и да гледам как ядете.

Ерик Кристесен тържествено се ръкува с тримата.

— Много се радвам, че се запознахме. На острова рядко идват чужди хора. А за мене винаги е удоволствие да срещам английски джентълмени.

Когато се разделиха на края на стълбите, той се поклони.

— Интелигентно момче е този — каза капитан Никълз, когато отминаха малко. — Веднага разбра, че сме джентълмени.

Д-р Сондърз го погледна. В изражението на капитана нямаше и следа от ирония.

XVI

Два часа по-късно, след като докторът вече се беше настанил, той и гостите му от „Фентън“ седяха на верандата на хотела и пиеха по чаша шнапс преди обед.

— Изтокът не е това, което беше — каза шкиперът, като поклати глава. — Помня, когато бях младо момче, по масите на холандските хотели имаше бутилки шнапс и леки закуски — човек вземаше колкото му се иска. Яденето беше безплатно. Изпиеш ли бутилката поръчваш на момчето да донесе друга.

— Трябва да им е струвало скъпо.

— Точно там е работата, че не им струваше скъпо. Много рядко се намираше някой, който да злоупотребява. Такава е човешката природа. Дръж се с човека почтено и той ще ти отговори с добро. Вярвам в човешката природа и винаги съм вярвал.