Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 13

От този унес го извади глас, идващ откъм стълбите. Като излезе, видя пратеник от Ким Чинг, дошъл с молба да посети китаеца. Докторът беше направил професионална визата на пациента сутринта и нямаше кой знае какво още да му предложи, но все пак се облече и потегли. Ким Чинг беше чул за пристигането на платнохода и се интересуваше какво търсят непознатите. Бяха му казали, че сутринта докторът е прекарал с тях един час. Не изпитваше особена радост, когато на острова, от който притежаваше толкова много, пристигаха неизвестни лица. Капитан Никълз беше изпратил бележка, че иска да го посети, но китаецът беше отговорил, че е твърде болен, за да приема. Капитанът твърдеше, че се познават, но Ким Чинг не си спомняше такова нещо. Беше вече получил точно описание на капитана и разказът на доктора не го допълни с нищо. Беше научил, че се канят да останат два-три дни.

— Казаха ми, че ще отплават призори — каза д-р Сондърз. За момент се замисли. — Може би са променили плановете, след като разбраха, че на острова няма телеграф или радио.

— На платнохода има само баласт — каза Ким Чинг. — Возят камъни.

— Изобщо ли нямат товар?

— Не.

— Дори опиум?

Ким Чинг поклати глава. Докторът се усмихна.

— Може би просто пътешествуват за удоволствие. Шкиперът има болен стомах. Иска да му помогна с нещо.

Ким Чинг възкликна. Този факт го подсети. Спомни си. Беше наемал капитан Никълз на една от шхуните си преди осем или десет години и после го беше уволнил. Имали някакви недоразумения, но Ким Чинг не се впусна в подробности.

— Той е лош човек — каза Ким Чинг, — можех да го вкарам в затвора.

Д-р Сондърз предположи, че каквато и да е била сделката, явно се е отнасяла до нещо незаконно и по всяка вероятност, понеже капитан Никълз е знаел, че Ким Чинг няма да посмее да го изправи пред съд, е прибрал повече от полагаемия му се дял печалба. Лицето на китаеца придоби грозен израз. Вече си спомняше всичко за капитан Никълз. Капитанът си беше загубил разрешителното, беше забъркал каша в някаква застрахователна компания и оттогава насам се радваше, ако го наемаха работодатели, които не са особено придирчиви към подобни неща. Беше голям пияч, докато стомахът не му изневери. Изкарваше си хляба както можеше. Често му се налагаше престой на сушата. Но беше първокласен моряк и получаваше служби. Обаче не се задържаше дълго на тях, тъй като не съумяваше да върви в правия път.

— Най-добре му кажи да се измита оттука колкото се може по-скоро — каза в заключение Ким Чинг, като премина на английски.