Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 78

— Придружете тези двамата до залата за прехвърляне. По пътя да не разговарят с никого.

— Слушам, сър!

Придружи ги взвод от осем тежковъоръжени и напълно екипирани мъже. Влязоха в стаята с тропот и подрънкване на екипировка. С насочени оръжия те се престроиха под заповедите на сержанта. До този момент Лиа бе сдържала гнева си, но тропането, крещенето на заповеди и цялата глупава военщина й дойдоха твърде много.

— Побъркани убийци! Вие сте най-тъпите…

— Тишина! — изрева сержантът и я блъсна към вратата. Брайън инстинктивно пристъпи към него, но срещна дулото на бластера. — Подчинете се на заповедите и никой няма да ви нарани. Ходом… марш!

Не можеха да направят абсолютно нищо. Брайън държеше разтрепераната ръка на Лиа и знаеше, че причината е не страх, а гняв. Той се чувстваше по същия начин. Вбесен. Искаше му се да направи нещо — но нямаше начин да промени хода на нещата. Щяха да се върнат на Селм–2. Живи или мъртви. И безумието на тази разточителна война щеше да продължи до пълно изчерпване на планетните ресурси.

Маршируваха по дългия коридор, а стъпките им отекваха в стените. Четирима войници пред тях и четирима отзад. И сержантът, който ги следваше само на крачка.

— Да можехме да направим нещо — каза Лиа.

— Не можем. Няма за какво да се тревожиш. Направихме всичко по силите си. Войната на Селм–2 е прекратена и за хората там ще се погрижат.

— Ами хората на тази планета? Трябва ли живота им да бъде осакатен и загубен заради една безсмислена война?

— Без разговори! — изрева сержантът толкова близо до тях, че ги заболяха ушите. — Тук говоря само аз. Погледите напред. Продължавайте да вървите.

И тогава той им зашепна, толкова тихо, че едва различаваха думите му от звука на маршируващите крака.

— Тук не всички сме като Хегедус. Той е генерал. Пропусна да ви каже това. В армията имаме над шест хиляди генерали. И те, да ви кажа, получават доста повече пари от един сержант. Не се обръщайте, или сме свършени. Стаята беше пълна с микрофони. Чух целия ви разговор. Този коридор е чист. Остават ни няколко секунди. А хората като мен — за нас остава армията или заводите. Деветдневна работна седмица в завода. И никакво месо. Това, което ядохте, беше генералска храна. Ето, стигнахме. Сигурно вие можете да ни помогнете. Разкажете на всички за нас. Кажете им, че имаме нужда от помощ. Голяма нужда.

В края на коридора имаше голяма врата, охранявана от двама войници. Когато се приближиха, вратата се отвори.

— Сега — каза шепнещият глас, — ти, Брайън Бранд, се обърни и кажи нещо преди да сме стигнали вратата. Аз ще те бутна. Постави ръката си пред гърдите… сега!

Брайън направи една крачка, после още една. Искрен ли беше този човек? Или това беше садистичен капан, поставен им от Хегедус? Бяха почти до вратата. Можеше да е просто план за убийството и на двама им…

— Направи го, дявол да те вземе! — изсъска Лиа. — Или аз ще го направя!

— Не можете да ни изгоните така… — извика Брайън и се завъртя на пети.

— Затваряй си устата — вбесено изкрещя сержантът и така го блъсна в гърдите, че почти го повали. — Хванете го! Вкарайте го вътре! И жената!