Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 70
Хари Харисън
— Извинете, но на
Мъжът реши нещо и внезапно натисна един от бутоните пред себе си. Брайън усети остра болка в предмишницата си и светкавично я вдигна. Твърде късно. Блестящата игла се скри в облегалката на креслото, вече изпълнила задачата си. Той се опита да стане, но разбра, че не може. Нито пък можеше да си държи очите отворени. Започна да пропада в тъмна бездна…
През първия ден Лиа нямаше нищо против очакването в гората. Беше й приятно да си почине след дългия поход, да седи на брега на потока, потопила крака в хладната вода. През високите дървета се виждаха преминаващите облаци и шумните ята летящи гущери. Хранителните дажби бяха безвкусни както винаги, но я засищаха. Когато слънцето залезе и въздухът стана студен, тя изтърси чувала си и се вмъкна в него. Остави пистолета до главата си, както й бе казал Брайън. Тревожеше се за него, но се опитваше да не мисли за това. Дърветата образуваха тъмни пътеки в звездното небе. Очите й се затвориха и тя потъна в сън.
През нощта вика на някакво животно отекна в гората и стресна Лиа, която се събуди и сграбчи пистолета. И преди беше чувала подобни крясъци през нощта, но те не я тревожеха. Защото Брайън беше с нея. Тихото му присъствие й бе давало възможността отново да заспи, знаейки, че по всяко време може да разчита на защитата му. Само че сега той не беше с нея. След това заспа трудно и се буди няколко пъти, заслушана в звуците, долитащи от мрака. Нощта й бе станала неспокойна и не успя да се отпусне и отпочине до сутринта.
През следващия ден Лиа прекара времето си, поправяйки и допълвайки рапорта. Компютърът от кораба й го пускаше, а тя го допълваше и модифицираше на места. Опита се да не мисли за Брайън, който вървеше сам през тесния каньон. Опита се да прогони мисълта за това какво би се случило, ако срещнеше някой от танковете.
Втората нощ мина не по-добре от първата и на зазоряване Лиа се чувстваше съсипана от умора. Изми се в потока, а след това използва гребена, за да пооправи косата си. Сухите дажби бяха както винаги безвкусни и докато ги мокреше във водата, забеляза някакво движение между дърветата. Там имаше нещо!
Беше обещала на Брайън, че ще следва инструкциите му. И веднага го направи. Грабна пистолета и пусна един откос експлозивни заряди към гората. Когато спря да стреля, един глас каза на Есперанто:
— Ние сме приятели…
Втори откос последва първия. Тя нямаше приятели тук! Хвърли се зад каменната преграда и се загледа към дърветата. Нещо механично изкашля в гората и зад нея се чу глуха експлозия. После още една. Появиха се облаци лют дим, които се разпростряха към нея и я погълнаха. Задържа дъха си, но после все пак й се наложи да вдиша. Закашля се, седна кашляйки, а после полегна и затвори очи, все още кашляйки. Остана да лежи тихо и неподвижно, дори когато от гората излязоха мъже с маски и погледнаха надолу към тялото й.
