Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 58

— Не разбирам. Как е възможно? — учуди се Лиа. — Мислех, че роботите са неспособни да нараняват хората. Има закони на роботиката…

— На земята, може би. Но тези закони никога не са били приложени по периферията на старата Земна Империя. Забравяш, че роботите са машини, нищо повече. Те не са хора, така че не трябва да прилагаме към тях човешки норми. Правят това, за което са програмирани — и го правят без никакви емоционални реакции. Използвани са за военни цели още от древността. Насочвали са бомби, съобщавали са за приближаващи самолети, управлявали са ракети, стреляли са с картечници — и стотици подобни неща. И с всичко се справят по-бързо и по-добре, отколкото човека. Прибави факта, че са много по-издръжливи във всички отношения и ще разбереш защо военните ги харесват. Ще откриеш, че историята на войните по време на Разпадането е пълна с информация за битки, водени почти изцяло от машини. Били са много разточителни, но поне не са причинявали смъртта на човешки същества. Хората са страдали само в случай, че някоя от страните бъде победена, или пък остане баз амуниции. Но обикновено, щом механизираната защита паднела, хората бързали да се предадат.

— Значи военните роботи не са имали нищо против да убиват хора…

— Не са имали нищо против, защото са неспособни да чувстват. Просто се подчиняват на заповедите. Този танк е бил програмиран да открива хора и да ги унищожава. Ние видяхме колко добре се справя със задачата си.

— Но него са го програмирали хора. Значи те са морално отговорни за убийствата, така ли?

— Точно така. Те са истинските престъпници, които трябва да бъдат съдени.

Лиа гледаше с нарастващо отвращение сменящите се изображения.

— Поне този робот-убиец е унищожен. Може би точно затова се води тази война. Пилотите на онези самолети се опитваха да спрат роботите.

— Опитваха се, но откъде си сигурна, че в самолетите е имало пилоти? Може и те да са били роботи.

— Това е лудост! Роботи, които воюват с роботи на една общо взето ненаселена планета и едновременно с това случайно избиват оцелелите хора. Безсмислено е.

— Може да ни се струва безсмислено, но се случва — това не можеш да отречеш. Бойните машини би трябвало да идват от някакво място на тази планета.

— Подземни заводи?

— Възможно е. Това сме го предъвквали и преди. Просто трябва да продължим търсенето на Мястото Без Име.

— Не искам да те лъжа, че ми липсва, но няма ли да ни е трудно без Равн?

— Трудно, но не невъзможно. Ще продължим на север под прикритието на гората, доколкото е възможно. Вече видяхме какво може да ни се случи, ако бъдем забелязани.

— Не е ли по-добре да ходим нощем?

— Не. По-безопасно е през деня. Каквито и детектори да използват машините — радиолокатори, инфрачервени, топлоприемници — каквито и да е, те работят също толкова добре и на тъмно. А ние трябва да разчитаме само на зрението си. Емпатичните ми заложби ще ни позволят да избягваме туземците, но са безсилни спрямо машините. Така че ще се придвижваме през деня и ще си държим очите отворени за машини, за да ги забележим преди те да са забелязали нас.