Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 57

— Не мисли, че ще споря с теб. Зная, че можеш да разузнаеш много по-добре и по-бързо от мен. Ще изчакаш ли, или тръгваш веднага?

Брайън погледна към небето и кимна.

— Мисля, че веднага. Местното племе е уплашено и се надявам, че засега няма да имаме неприятности с тях. А ще ми трябва и светлина, така че не мога да чакам до довечера. Наблизо не се виждат други танкове, а самолетите са непредсказуем фактор. Искам да отида и да се върна по най-бързия възможен начин. Няма да се бавя.

Бе тръгнал веднага, тичайки с пълна скорост, насочвайки се директно към развалината. Беше време да се направи предварителен рапорт. Лиа извади радиото и описа събитията от деня, а след това го изключи. Видя, че Брайън се е проснал до танка и лежи неподвижен. След това стана и се скри зад машината.

Не беше лесно да се чака. Въпреки, че знаеше, че туземците отдавна са си отишли, тя се вслушваше във всеки шум откъм гората, като очакваше да чуе стъпки. Небето и равнината оставаха празни. Секундите сякаш пълзяха.

И ето го отново — вече тичаше насам! Никога през живота си не беше виждала по-красива гледка от тази огромна препускаща фигура. Той прелетя през високата трева и се шмугна между дърветата — право към Лиа. Дишаше тежко, а кожата му бе покрита с пот.

— Не бях предполагал… — каза той и се облегна на дървото до нея.

— Не си предполагал какво? Кой е управлявал танка?

— Никой. Това е най-ужасното. Празен е… най-малкото откъм човешки същества. Танкът е напълно автоматичен. Управляван от роботи, тренирани да откриват и убиват хора. Ето кой води тази война, поне за едната страна.

— Механизирана армия от роботи-убийци.

Четиринадесет

Машини, които убиват

Малката червена лампичка, мигаща на гърба на холокамерата, засвети в зелено, което означаваше, че подготвителния цикъл е завършен. Брайън извади филма и го постави в проектора. Веднага щом го включи, в празното пространство между дърветата се появи разкъсана метална стена. Тя се рееше във въздуха напук на здравия разум — холографското изображение, неотличимо от оригинала.

— Това са външните снимки — Брайън натисна бутона за смяна на кадрите. — А ето какво видях, когато погледнах вътре.

Изображението изчезна, веднага заменено от следващото — интериора на разрушения танк. Обшивката бе разрушена, но уредите вътре бяха все още различими. Брайън посочи към бъркотията от кабели и разпределителни кутии.

— Това е челната част. Ще забележиш, че няма седалки или уреди за управление, които биха послужили на човек. Само кабели и интегрални схеми. Интериорът е толкова претъпкан, че сигурно е създаден специално за автоматизиран контрол. Виждаш ли тази метална тръба? Това са амунициите за безоткатното оръдие. Минава през целия интериор, право през мястото на евентуалния артилерист. Но има достатъчно пространство за модулите на компютризирано управление.