Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 54

— Мислиш ли, че ще е пресилено, ако предположа, че тези сгради са били разрушени от експлозии? Това са може би останки от кратери, а дупките в керамичните стени са причинени от фрагменти, разлетели се след взрива.

Лиа кимна.

— Много вероятно. Ако спреш да мислиш за това, което все още се случва на планетата. Но какво всъщност е представлявало мястото преди? Твърде малко е за град, а сградите от своя страна са твърде големи.

— Машините отдавна са изчезнали, но аз имам чувството, че това може да е било някаква мина. Онези хълмове отсреща са твърде равномерни, за да имат естествен произход. Тук вероятно са се помещавали жилищните и административни помещения, а големите сгради сигурно са служели за складове. Всички са унищожени от бомбандировки. А хората — избити…

— Не! Не всички. Няма ли голяма вероятност нашите туземци да са наследници на тези хора? Малкото оцелели? Иначе защо ще наричат една изоставена мина Свещено Място?

— Възможно е, но няма начин да разберем със сигурност. Може просто да са открили тези руини и без да знаят нищо за тях да ги обожествяват заради внушителните им размери. Вероятно Равн може да ни каже.

— Съмнявам се. И не мислиш ли, че е време да се върнем и да проверим дали се е свестил?

— Да, тук вече огледахме. Ако го заварим в безсъзнание, не е необходимо да му показваме, че сме идвали. Все още имаме нужда от съдействието му.

Равн ги посрещна буден и със свиреп поглед. Категорично отказа да продължи преди да се е стъмнило. Обзелата го омраза показваше, че знае къде са били — но беше безсилен да направи каквото и да било. Остана неподвижно седнал, докато се смрачи. После стана и без да каже дума, се запъти към равнината. Можеха само да го последват. Мина половината нощ, докато заобиколят Свещеното Място и отново се върнат към хълмовете. Поспаха няколко часа и призори отново тръгнаха.

Рано на четвъртия ден спряха до един поток, за да напълнят манерките си. Брайън се вкамени с полупълна манерка в ръка и погледна нагоре. Лиа забеляза движението и понечи да каже нещо, но той й махна да мълчи.

— Чакай малко. Не се оглеждай и не привличай вниманието върху себе си. Вече не сме сами. Някъде пред нас има хора, предполагам, че са зад онези дървета, над склона.

— Приятелски настроени ли са?

— На тази планета? Нищо подобно. Мога да си представя само една причина да се крият край пътя ни. Това е засада, приготвена специално за нас.

— Какво ще правим?

— Нищо, освен че ще ги почакаме да се покажат и да разкрият намеренията си. Ако ще имаме неприятности, по-добре е да ги посрещнем на открито, където можем да се защитаваме по-добре…

Изведнъж Брайън я бутна и тя видя как откъм дърветата полетя нещо тъмно. Беше дълго копие, което се заби в земята пред тях, почти пред краката на Равн. Той изквича от страх.