Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 53

— Тръгваме сега — заповяда Брайън. — Има още много време до вечерта.

— Не можем. Пред нас е Свещеното Място, не можем да отидем там. Трябва да го заобиколим. А само нощем е безопасно да се минава покрай езерото.

— Свещено Място? Това ми харесва. Ще хвърлим един поглед…

— Не! Забранено е! Не може!

Брайън усети вълната от страх, която обхвана Равн — ужас, по-силен от всичко, което бе изпитвал досега, по-силен дори от страха му от Брайън. Равн изкрещя и го нападна с оръжие в ръка. Брайън се вмъкна под вдигнатия нож, блокира удара отдолу и хвана китката му. С другата си ръка го сграбчи за врата и стисна, докато усети как тялото му омеква.

— Ще остане в безсъзнание доста дълго, но ще го вържа за в случай, че се забавим.

— Искаш да кажеш, докато отидем да видим Свещеното Място ли?

— Не. Докато аз отида да го видя. Ти ще останеш с него. Страхът му беше истински. Каквото и да има горе, то е опасно.

Лиа отвратено изпръхтя.

— А би ли ми казал какво на тази планета не е опасно? Отиваме заедно. Ясно?

Брайън отвори уста, за да възрази, а после я затвори и неохотно кимна. Знаеше, че спорът е безсмислен.

— Дръж се близо до мен. Нямаме представа какво може да се крие зад хребета.

Бавно тръгнаха нагоре между дърветата и спряха в началото на тревистия склон. Той свършваше на ръба на хребета, само няколко ярда по-нататък. Брайън се приведе и зашепна:

— Моля те, остани тук, докато видя с какво си имаме работа. Обещавам ти, че ще дойдеш при мен веднага щом се уверя, че е безопасно. Става ли? — Тя кимна потвърдително и остана в прикритието на голямо дърво.

Последните няколко стъпки Брайън измина пълзейки — сантиметър по сантиметър. На върха застина, после бавно и безкрайно предпазливо надигна глава. Погледна, след това се надигна още малко, за да види какво има от другата страна. После се изправи, махна на Лиа и извика:

— Ела горе, всичко е наред. Ела и погледни какво открихме.

Тринадесет

Врагът е разкрит

Лиа забърза нагоре, изгаряща от нетърпение. Какво ли се криеше там? Равн бе смъртно уплашен от това място, а Брайън стоеше на хребета и спокойно й викаше и махаше. Дори се протегна и подаде ръка, за да й помогне за последните няколко крачки.

— Виж — каза той и посочи.

Руини, древни останки от някакви сгради. Лиа поклати глава.

— Това ли е Свещеното Място? Някакви си руини. Няма нищо плашещо тук.

— За нашите очи. Това място със сигурност има някакво значение за туземците. Добре е да разбереш, че макар и разрушени, тези сгради са първите неподвижни структури, които виждаме на тази планета. Мисля, че е достатъчно безопасно, за да ги огледаме отблизо.

Сред порутените стени наистина не се криеше нищо, което да представлява опасност. Разрушените сгради сигурно бяха тук от векове. Част от конструкциите са били от стомана, но металът отдавна се бе разпаднал на прах от ръждата, оставяйки само червени следи в земята. По-големите, кубични сгради, бяха направени от пресована пръст, покрита с керамика. На места керамичния слой бе разрушен и пръстта бе отмита, но все пак бе останало достатъчно, за да запази солидната структура на стените. Брайън се изкатери по една от незасегнатите стени, за да потърси нещо, което да му подскаже какви са били функциите на конструкцията. Ритна ронливата пръст и посочи няколко дупки във външната стена.