Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 38

— Прерисувах знаците върху тази кора — каза Брайън, който излизаше от кратера. — Разбираш ли нещо?

Тя огледа кората, завъртя я обратно, но накрая кимна отрицателно.

— Не е от езиците, с които съм запозната. Въпреки, че знаците ми изглеждат познати. Може би компютрите ще измислят нещо…

В този момент сивокосия им пленник отвори очи, разтрепера се и започна да крещи с всички сили като драскаше по земята в опита си да избяга. Брайън се протегна и го сграбчи, а след това силно го натисна с палеца си зад ухото. Пленникът потръпна два пъти и утихна.

— Видя ли това? — попита Брайън.

— Как го изпрати в безсъзнание ли? Разбира се, че видях. Трябва да ме научиш на този номер…

— Не, не това. Видя ли към какво гледаше, когато започна да се гърчи… Гледаше дистанционното.

— Дали знае за какво служи?

— Съмнявам се. Но като че ли за него този предмет има някакво огромно значение, което ние ще трябва да разберем. — Брайън наклони глава и се заслуша. — Катерът се снижава. Сега трябва да запомниш списъка с нещата, които ще ни трябват.

Корабът престоя на повърхността не повече от две минути. На Брайън дори това му се струваше опасно дълго. Тревогата не го напусна дори когато се издигна в небето с Лиа на борда. Беше кацнал успешно два пъти, което означаваше, че това място не е под постоянно наблюдение. Но с всяко следващо приземяване опасността от евентуално разкриване нарастваше. От друга страна, трябваше да останат тук, защото племето беше единствения им ключ за тайната на тази планета. И тъй като явно нямаха избор, Брайън се насили да престане да мисли за опасността и да се концентрира върху настройването на ЕЕП.

Малката метална кутия на Евристичния Езиков Програматор криеше един истински технически шедьовър. Работеше на принципа на холографски проектор, който създаваше триизмерно изображение — изображение, което сякаш висеше във въздуха над него. Първия образ, който се появи, беше леко изкривена бяла повърхност с напечатани върху нея инструкции. Брайън ги прочете и въведе кодовете, които му трябваха. Инструкциите изчезнаха и на тяхно място се появи образът на Учителя. Той представляваше изцяло облечен в сиво възрастен човек, седнал с кръстосани крака. На земята до него лежеше кутия без похлупак. Брайън отново се зае с настройката. Костюмът на човека бе заменен препаска около слабините, а косата и брадата му станаха по-дълги. Въпреки, че пленникът беше много по-мръсен, сега вече учител и ученик доста си приличаха.

Брайън погледна замръзналото триизмерно изображение и кимна. Беше достатъчно добро. Една последна команда накара изображението да се придвижи назад в пространството, така че да скрива проектора. Когато това стана, отстрани изглеждаше, че ръката на Брайън е потънала в бедрото на мъжа. Той я дръпна, вече доволен от работата си.