Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 37

— Защо? Страх те е, че ще го превземе ли?

— Точно обратното. Имам силно подозрение, подплатено от чувствата, които усетих у Вжър, че в никакъв случай не бива да поставяме тези хора в условия, различни от естествената им среда. Тук ще бъда в пълна безопасност, докато ти се върнеш. Времето за една обиколка около планетата ще ти бъде достатъчно да събереш предметите от списъка, който ще подготвим още сега. След това ще можеш да се приземиш готова с всичко необходимо.

— Няма ли да направим запис на откритията си?

— Това е точка първа от списъка. След като свършиш с нея, ще трябва да събереш екипировката, от която ще имаме нужда. Неизбежно е някои от предметите да имат голямо съдържание на метал. Аз все още мисля, че е изключително важно да не носим метал със себе си, когато се придвижваме. Но ако парчето от крило е непокътнато, ще знаем, че имаме прикритие, където можем да оставим тези метални предмети за в случай, че ни потрябват.

— Предмети от рода на зашеметяващи гранати и една-две пушки?

— Нещо подобно. Нямам желание да повтаряме снощното представление.

— С радост подкрепям към решението ти. — Тя неохотно се изправи. — Готова съм да тръгваме. Обхваща ме много тревожно чувство, като седя с гръб към тази гора.

— Трябва да се подложиш на тест за откриване на емпатични способности. — Брайън бавно вдигна неподвижното тяло на мъжа и го постави на рамо. — Вече са излезли да ни търсят, усещам ги от няколко минути. Но долавям само объркване и тревога и не мисля, че са открили следите ни.

— Не ми ги разправяй тия! Да тръгваме. — Тя се изправи на крака и закрачи към надолу по склона.

Брайън се леко се затича и бързо я настигна.

— Ще мина напред. Когато излезем на открито е много вероятно да ни видят, така че ще е добре да приземя катера колкото е възможно по-скоро.

— Тогава по-добре тръгвай, вместо да говориш. Ще те следвам по петите.

Тя се затича с всички сили, но въпреки това не можа да достигне неговата скорост. Брайън летеше пред нея с огромни крачки, които го отвеждаха право към кратера. Лиа често поглеждаше назад, а след малко й се наложи да походи, за да си поеме дъх преди да се затича отново. С труд се заизкачва по едно малко възвишение и когато стигна върха видя как Брайън, далеч напред, излиза от кратера и размахва нещо, което проблясваше на слънцето — дистанционното все още беше там!

— Катерът е вече на път — каза й той, когато Лиа се приближи. — А още няма и следа от преследвачи.

— Никога не съм била… толкова изморена — едва изрече тя и се строполи до него. Брайън остави дистанционното и се загледа към кратера.

— Извикай, ако се раздвижи. Искам да направя още едно копие на надписа, който открих върху крилото. Другото копие беше върху манерката, а нея изгубихме. Когато излетиш, използвай модема, за да добавиш надписа към записа. — Брайън отново изчезна в кратера.

Лиа погледна огърлицата на хъркащия мъж и потръпна. Какви животни бяха тези хора! Да отрежат нечий пръст — просто така. И за какво? Сигурно за тях е важно, някакъв ритуал или нещо подобно. И ръката на Брайън — сигурно го е боляла ужасно, а той дори не беше споменал за това. Беше наистина невероятен. Но раната се нуждаеше от незабавно дезинфекциране. Бордовата аптечка беше на първо място в списъка на необходимите вещи. Сигурно по-късно щеше да му израстне нов пръст, но това не можеше да спре болката и неудобствата, които изпитваше сега.