Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 40

— Започвай.

Пленникът погледна към него с внезапен прилив на страх, а после върна поглед на изображението, което се бе раздвижило. То кимна, усмихна се и бръкна в отворената кутия до себе си, откъдето извади камък.

— Камък — ясно каза то. — Камък… камък. — С всяко изричане на думата кимваше и се усмихваше. След това протегна камъка и издаде подканващ звук. Пленникът го зяпаше мълчаливо, а умът му бе изпълнен с объркване.

С безкрайното, присъщо на машините търпение изображението повтори демонстрацията и въпроса. Нямаше положителна реакция. Третия път изображението вече не се усмихваше. Пленникът отново не отговори на жеста и лицето на Учителя внезапно погрозня, устните оголиха зъбите, веждите се намръщиха — антрополозите се бяха постарали да вложат в изражението му всички познати им от различните култури изрази на агресия и гняв. Туземецът се сви и заскимтя от страх. При следващото повторение, когато камъкът бе отново протегнат към него, той със заекване произнесе „пртр“. Изображението се усмихна, кимна и направи всички познати приятелски и окуражаващи жестове, познати на антрополозите. Процесът на обучение бе започнал.

Брайън се бе придвижил извън зрителния обсег на пленника, за да не пречи с присъствието си на урока. Загледа се в изображението, което преливаше вода в два контейнера — отново и отново, без да разлее и капка.

— И това наистина ли има ефект? — опита Лиа.

— Винаги. Компютърната програма се самопроверява. Щом научи няколко думи, ги повтаря на обекта за проверка. С обогатяването на речника процесът става по-бърз. След кратък период от време ще може да задава въпроси, отначало прости, а по-късно и все по-абстрактни. Когато старецът се измори, машината ще му даде почивка. През това време ще предаде на нас това, което е научила.

— Значи ще ни преподава, ще разговаря с нас, ще поправя произношението и граматиката ни?

— Точно така. А сега — къде е онази храна, за която толкова ми говореше? Не се налага да го наблюдавам, за да го пазя. Ако си науми нещо, емоциите му веднага ще го издадат.

Следобед пленникът вече започна да клюма от умора. Брайън му донесе малко вода в дървен съд и той шумно я изпи.

— Как се казва? — попита Брайън Учителя.

— Обектът нарича себе си Равн. Равн. Равн. Повтарям: Равн…

— Достатъчно. — Обърна се към мъжа и широко се усмихна. — Равн, добре дошъл при човешката раса.