Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 36

— Защо като начало не оставиш Сивата Брада на земята? — Лиа махна към безчувственото тяло преметнато през рамото му. — Или си забравил, че го носиш?

Брайън остави товара си да се свлече върху жълтите листа.

— Никак не е тежък. Много слаб и стар, както сама можеш да забележиш.

— Това ли е най-доброто, което можеше да вземеш?

— Да. Би могъл да представлява някакъв авторитет, тъй като е единственият, който носи нефункционални украшения. — Брайън отмести с ръка сивата брада на мъжа и под нея се откри огърлица от избелели кости. — Вероятно би могъл да отговори на някои въпроси, чиито отговори другите не знаят.

— Да не искаш да кажеш, че когато отиде за да вземеш пленник, наистина си имал време да се разходиш между спящите и да си избираш?

— Разбира се. Това беше уникална възможност.

— Някой ден може би ще те разбера — но не и днес. Сега съм жадна, гладна и изтощена — чувствам се, сякаш някой се е разхождал върху мен с шпайкове. Случайно да си се замислял за близкото ни бъдеще?

— Мислих и то доста. По пътя имах чудесна възможност за концентрация и предостатъчно време. Първо, ще трябва да се примирим с някои неприятни факти. Цялата екипировка, която носехме със себе си, е изгубена — заедно с храната, водата и моя нож…

— И ако дистанционното за катера не е там, където го оставихме, спокойно можем още сега да подпишем пакт за двойно самоубийство. Нямам намерение отново да попадам в ръцете на тия типове… — Тя се приведе, за да разгледа по-отблизо пленника и отвратена сбърчи нос. — Ужасно! Както си говорехме за ръце — това около врата на Мръсльото не са ли кости от човешки пръсти?

Брайън кимна.

— Точно този факт ми се стори най-интересен. Заради това го взех. А също и поради личния интерес, който изпитвам към тази огърлица.

В гласа му се появиха ядни нотки, които накараха Лиа отново да погледне към огърлицата. Тя се състоеше от избелели кости, а един от елементите й беше по-тъмен от останалите. Не, не по-тъмен, по-скоро различен. Тя се вгледа и видя, че това е кост от прясно отрязан пръст, все още покрита със съсирена кръв. Ужасено погледна Брайън. Той мрачно кимна. Вдигна дясната си ръка — така, че да може ясно да види останалите четири пръста. Лиа ахна.

— Те са ти сторили такова нещо… тия кирливци! А ти не ми каза…

— Нямаше смисъл, тъй като не можехме да направим нищо. Раната не беше опасна, бяха я пристегнали с ремък, за да не кърви. Но ми е много любопитно значението на този ритуал. Този човек ще може да ни го обясни. — Брайън махна с наранената си ръка. — Но всичко това е в бъдеще време. Преди всичко, ще трябва да приземим катера. И аз се надявам, че си права за дистанционното — че си седи на мястото. Всъщност, не можем да сме сигурни, преди да сме проверили. После ще трябва възможно най-бързо да отидем до кратера и да сигнализираме на катера да кацне. Ти ще се качиш и веднага ще излетиш…

— Без теб? Толкова ли ти харесва това отвратително място?

— Не бих казал. Но тук имаме работа и тя трябва да бъде свършена. А и не искам да качвам този човек на кораба.