Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 31

— Чудесно. И без това днес ми се струпаха доста вълнения. — Тя извади от раницата си спален чувал и го постла на земята. — Прекрасно е, че си свикнал на трудните условия, нямам нищо против това. Но аз имам известни предпочитания към някои по-изтънчени удоволствия, като топлото легло, например. Донесох и няколко сандвича за себе си. А също и малко вино в биоразграждащ се контейнер. Бих могла да го споделя с теб, ако не мислиш, че е твърде изтънчено за вкуса ти.

— С благодарност ще приема. Започвам наистина да вярвам, че твоята планета — Земята, наистина е люлка на човечеството.

— И по-точно на женската му част. Не познавам мъж, от когото би получил подобно отношение.

И двамата спаха добре — докато Брайън внезапно се събуди. Нещо го бе обезпокоило, но не можеше да си спомни какво. Лежеше тихо загледан в звездите. Предишната нощ бе набелязал основните съзвездия и сега можеше да се ориентира за времето по тяхното движение. Селм–2 нямаше луна, но повърхността бе окъпана от меката светлина на звездното небе. Тази система се намираше сравнително близо до центъра на галактиката и милиардите звезди проблясваха в нощта.

Какво го бе събудило? Нощта беше тиха, толкова спокойна, че чуваше равномерното дишане на Лиа. Може би бе усетил някаква емоция? Напрегна се и с мъка успя да долови нещо. Нещо на самия праг на сетивата му. Беше човек. И носеше в себе си едно единствено чувство — омраза. Сляпа ярост, омраза и желание за смърт. Не, не беше само един човек. Чувството идваше от няколко места едновременно.

Брайън тихо се извърна, сложи ръка на устата на Лиа и я събуди. Когато видя, че очите й се отварят, долепи устни до ухото й и зашепна.

— Скоро ще си имаме компания. Събери си нещата и бъди готова. — Усети как през тялото й преминават напрежение и страх. Лиа се надигна на лакти.

— Какво става?

— Още не съм съвсем сигурен. Но ги усещам… усещам хора някъде наблизо. Приближават се. Не мога да определя броя им. Но едно знам със сигурност — дошли са заради мен и сърцата им съвсем не са преизпълнени с любов. Чакай…

Той се концентрира върху емоциите на един от индивидите и се напрегна, за да го отличи от останалите. Вложи цялото си умение, което бе развивал от момента, в който бе открил, че е емпат. Опита се да влезе под кожата на другия. Да, успя да го разпознае. Брайън кимна в мрака.

— Е, поне това разбрах със сигурност. Вжър е сред тях. Сега вече със сигурност знаем, че там, зад хълмовете, той не живее сам. Предполагам, че родното му място е гъсто населено, щом е домъкнал толкова много хора да ме търсят.

— А аз си помислих, че ти е приятел — прошепна Лиа.

— И аз така си мислех. Но май нещата са се променили. Бих искал да знам защо — и имам чувството, че съвсем скоро ще разберем. — Той безшумно се изправи и разхлаби канията на големия си нож. — Остани тук, а аз ще ги позабавлявам.