Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 28

След това Брайън подреди голямо „V“, а после още едно „X“, последвано от две „I“-та. След това седна, отпи вода от манерката и зачака.

Посланието му беше пределно ясно. Приземяване. Тук. Веднага. В момента компютърът сигурно вече изчисляваше траекторията за кацане. Предвид височината му, щеше да бъде тук след около час, най-много два. Брайън изчака няколко минути, после стана, събра всички парчета плат, с изключение на последното „X“ и ги прибра. След като свърши и с тази задача, той се отдалечи на около четвърт миля, седна и зачака. Знаеше, че компютрите са изключително стриктни и катерът ще се приземи точно върху указаното място. А той нямаше намерение да се окаже там.

Но колкото повече седеше и мислеше за положението, толкова по-угрижен ставаше. Тази мисия започваше отново да става изключително опасна. Наистина щеше да се налага катерът да каца от време навреме, това не можеше да се избегне. И тук като че ли беше възможно най-безопасното и отдалечено от бойните полета място. А сега и подсигурено срещу детекторите на метал, които биха били объркани от крилото на сваления самолет. Ако бойните компютри държаха на отчет подобни места, то това би трябвало да е отбелязано като безопасно. Но всичко това бяха предположения. Трябваше да разчитат и на добрия си късмет.

Нуждаеше се от съвсем малко екипировка. Ако беше достатъчно бърз, щеше да успее да се качи на борда, да намери и вземе всичко необходимо и да се отдалечи за около две минути. Надяваше се, че ще му бъдат достатъчни. След като катерът заедно с Лиа отново излетеше, Брайън щеше да скрие екипировката под крилото и бързо да се оттегли. Ако до сутринта нищо не обезпокоеше металните предмети, той щеше да ги вземе и да потърси Вжър.

Слънцето вече се бе спуснало към хоризонта и меко грееше през тънка облачна пелена, когато Брайън чу грохота на двигателите. Погледна нагоре и видя малка снижаваща се светла точка. Беше много по-ярка от залязващото слънце и бърно се превърна в огнен стълб, който нежно спусна катера на повърхността. Приземи се точно върху голямото „X“, което бе превърнато на пепел и още преди да спрат двигателите, Брайън вече тичаше по овъглената трева. Въздушният шлюз се отвори и от него се спусна сгъваема стълба.

Брайън сграбчи перилата и се запридърпва нагоре, без да губи време да търси стъпалата с краката си. Ръцете му работеха равномерно и безотказно като бутала, които го издигаха към отворения шлюз. Лиа все още не бе извърнала поглед от командния пулт, когато той се появи зад нея, сграбчи я в прегръдките си и преди да я пусне, я целуна.

— Радвам се да те видя! — каза той и се наведе към багажния отсек. — Беше ми интересно, но и самотно… трябва ми ЕЕП… А, ето го! Довиждане. Вдигни кораба веднага, щом прецениш, че съм достатъчно далеч.

Брайън се упъти към шлюза, но се закова на място. Лиа седеше между него и изхода. И трепереше от гняв.

— Достатъчно, ослепителни любовнико. Време е да си поговорим…

— Няма време. Трябва да се отдръпнеш и да вдигнеш кораба… всеки момент може да ни атакуват.