Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 27

Решението за нея дойде от Вжър. След като бе привършил кървавото парче месо, той бе клекнал и скоро бе дълбоко заспал, като действията му приличаха повече на животински, отколкото на човешки. Събуди се също така внезапно, втренчен в небето и мърморещ нещо неразбираемо. Изглежда беше взел някакво решение, защото използва недодялания си нож, за да отсече дълъг жилав клон от едно дърво. Набучи двата бута на него и с пъшкане ги вдигна на рамото си. С ножа в едната ръка и копието в другата, той тръгна по пътеката. После изведнъж се обърна, сякаш си бе спомнил нещо.

— Бррн — каза и тихо се засмя. — Бррн, Бррн! — После се обърна и продължи по пътя си.

— Чакай — извика Брайън след него. — Искам да дойда с теб.

Той тръгна след мъже и се закова на място, залян от внезапния му страх. Вжър трепереше така, че копието се тресеше в ръката му. Той пак тръгна, но когато Брайън понечи да го последва, отново спря, излъчвайки нещастие. Големи сълзи се появиха в очите му.

— Е, досещам се, че не искаш да идвам с теб — каза Брайън с тон, който се надяваше да звучи успокоително. — Но ще се срещнем отново. Ти ще бъдеш някъде сред тези хълмое и не е трудно да бъдеш намерен.

Страхът на Вжър заглъхна, когато Брайън не тръгна след него за втори път. Той бавно се отдалечи между дърветата, а после му обърна гръб и потегли с най-голямата скорост на която беше способен, превит под тежестта на месото. Когато ловецът се скри от погледа му, Брайън се запъти в обратна посока, към равнината. Направи бързо отклонение, за да напълни манерката си, а след това се затича обратно по утъпканата от стадото пътека, по която бе дошъл предишния ден. Сега вече имаше ясно набелязана цел. Посещението на бойното поле можеше да почака — и колкото повече се забавеше срещата със смъртоносния враг, толкова по-добре. Щеше да има предостатъчно време за нея, след като установеше контакт с Вжър. Бе възможно, макар и малко вероятно, Вжър да му разкрие достатъчно за войната, та да стане излишно опасното пътуване.

Кратерът се открояваше ясно в равнината и Брайън се запъти нататък. На около стотина ярда от него той спря и утъпка тревата. Само след няколко минути мястото беше достатъчно равно, за да може да постави парчетата тънък плат. Затисна ги с няколко буци пръст, изхвърлена от кратера. Първо оформи голямото „X“ и бавно преброи до сто. Това време би трябвало да е достатъчно за компютъра на катера, който се намираше в орбита, да забележи знака и да настрои оптиката.