Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 24

С падането на нощта Брайън усети как човекът се отдалечава между дърветата, докато накрая присъствието му се превърна в съвсем слабо докосване за емпатичното му сетиво. Явно беше, че не иска да бъде изненадан през нощта. Същото важеше и за Брайън. Той насъбра нападалите листа до ствола на най-голямото дърво и потъна в сън, здраво стиснал ножа в ръката си. Спеше съвсем леко, с пълно съзнание за това, което се случва около него. Веднъж се събуди и се вгледа в мрака, където се промъкваше някакво нощно създание. Нищо друго не го обезпокои през цялата нощ и призори се събуди напълно отпочинал.

Ловецът още беше там — и го наблюдаваше. Когато Брайън излезе от прикритието на дърветата и се насочи към равнината, усети емоциите, излъчвани от него. Все още имаше страх, но вече примесен с любопитство. Брайън знаеше, че трябва да контролира нетърпението му. Следващата стъпка зависеше от скрития наблюдател.

Чакането не беше лесно. Към обед Брайън бе отегчен до смърт от неподвижното седене с надеждата нещо да се случи. В далечината преминаха няколко стада тревопасни, слънцето се издигна високо в безоблачното небе — но нищо не се промени. Изяде няколко от хранителните си дажби и пи от езерната вода. За да победи нетърпението си, се опита да съчини стихотворение за околността, но това се оказа по-отегчително и от чакането. После наум започна игра на шах срещу самия себе си, но след двадесетия ход на черните изостави и това усилие. Към средата на следобеда вече наистина му писна. На другия май му стигаше просто да си лежи и да го гледа от прикритието си. Но това щеше да се промени. Брайън стана и се протегна, а после бавно се запъти към него.

Чувството за страх, което дойде от мъжа беше толкова силно и ясно, че Брайън установи точното място на скривалището му — зад ствола на голямо повалено дърво. Той спря и вдигна празните си ръце над главата си. Усещането за луда паника затихна, но остана страхът, който взе надмощие над любопитството, накарало човека да се крие и наблюдава цял ден. Сега от него се излъчваха смесени емоции, тъй като зад страха се долавяше и алчност. Когато Брайън направи още една крачка, страхът надделя над алчността и човекът избяга. Когато стигна до скривалището му, Брайън разбра на какво се бе дължала вътрешната му борба. Двата бута бяха останали тук. Твърде тежки за носене, бяха захвърлени в пристъпа на паника. Брайън се наведе и ги вдигна, взимайки по един във всяка от ръцете си, постави ги на широките си плещи и тръгна по следите на човека.