Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 23

Разумни същества бяха убили животното, чиито труп лежеше до него. Хора или някакви други създания, бяха накълцали тялото и избягали с месото. Които и да са били, те са забелязали приближаването му и са потърсили прикритието на дърветата. Сега може би го наблюдаваха оттам. Отпусна мускулите си и се опита да установи контакт с тях, но емпатичният му усет беше безсилен пред голямото разстояние. Усещаше добре емоциите на хората близо до себе си, но чувствителността му рязко падаше с отдалечаването им. Отново се концентрира, опитвайки се да достигне нещо, някакво живо същество. Това бе всичко, което знаеше за него. Усещането беше толкова смътно, че би могло да е почти всичко — човек, или нечовек… дори слабото съзнание на животно подобно на това, което лежеше мъртво до него. Определено беше спокойно усещане. Сигурно би станало по-отчетливо, ако беше по-силно.

Брайън внезапно скочи високо във въздуха, крещейки с всичка сила. Веднага щом краката му опряха земята, се затътри около трупа, без да престава да крещи. Направи един пълен кръг и отново седна, щастливо усмихвайки се сам на себе си.

О, да, там наистина имаше нещо. И то не непозната интелигентна форма на живот или някакво влечуго. Това, което усети, беше реакция на човешко същество — и то бе доста изплашено след внезапния скок и крясъците на Брайън. Там имаше един единствен мъж, който го наблюдаваше, невидим зад прикритието на дърветата. Завладян от страх. Това бе емоцията, излъчена в отговор на внезапния звук. Той се страхуваше от Брайън.

Трябваше да влезе в контакт с него, независимо от страха му. Но как? Очите му се спряха на трупа до него. От това би могло да излезе нещо. Колкото и неапетитни да изглеждаха плътта и мазната зелена кръв на това създание, те сигурно бяха ядими за тукашните хора. Защото в гората се криеше човек и този факт беше точно толкова неоспорим, колкото и човешките му емоции. Той бе убил животното заради месото му, но поради появата на Брайън бе избягал само с единия от краката. Редно беше да му се отправи приятелски жест. Брайън сряза единствения заден крак при бедрената става и го отдели от тялото. Вдигна го и бавно го понесе към дърветата, като го държеше така, че да се вижда добре. Внимаваше да не се движи по посока на скрития наблюдател. Когато стигна до първото дърво, с един удар на ножа отсече дебел клон. След това направи разрез зад сухожилието на отрязания крак и го набучи на върха му.

Стъпка номер едно. Ако наблюдателят вземеше месото, това би означавало, че са установили някаква връзка. А и моментът беше подходящ, за да напълни манерката. Животните бяха утъпкали пътеки до езерото и той ги последва до самия бряг. После продължи, проправяйки си път сред тръстиката, докато водата стигна до кръста му. Тук тя беше бистра и чиста. Той я опита и напълни манерката си. Когато се върна, слънцето клонеше към хоризонта. Ято летящи гущери бяха накацали върху трупа и разкъсваха плътта му с острите си зъби. Той се приближи и те се вдигнаха във въздуха със смразяващи крясъци. Слънцето беше ниско над хоризонта и трябваше да заслони очи, когато се вгледа към него. Месото го нямаше, но скритият наблюдател все още беше тук. Сега Брайън можеше само да чака. Но не и близо до мъртвото животно. Това не би било много умно. Лешоядите все още кръжаха над него и крясъците им със сигурност щяха да привлекат към трупа и други, по-големи мършояди. Дърветата би трябвало да му осигурят убежище за през нощта. С бавни движения се приближи към гъсталака, като внимаваше да не се приближава към скрития вътре човек.