Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 22

Проучването го бе отдалечило от езерото, така че тръгна обратно към брега. Оттук виждаше най-малко три стада, които пасяха близо до езерото и бавно се насочи към тях. Водата в манерката му бе свършила и ставаше късно; щеше да я напълни там, където животните бяха отишли на водопой.

Част от гората се простираше навътре в полето. Сигурно служеше за прикритие на хищниците, защото по стадото, към което вървеше, премина внезапен страх. Някои от животните хукнаха към него и той остана неподвижен, докато го подминат. Дългите крака им позволяваха да развиват голяма скорост и те бързо профучаха край него, следвани от по-младите и по-бавни членове на стадото. Едно от последните беше едър мъжкар с огромни щръкнали рога. Той заплашително ги разклати по посока на Брайън и отмина, след като се увери, че не представлява заплаха. Брайън тръгна по пътеката, която бяха утъпкали, като заобикаляше купчините вонящи изпражнения.

Вървеше много предпазливо, с изваден нож и се оглеждаше, вслушвайки се във всеки шум. Внезапно се закова на място — бе видял тъмна, полузакрита от високата трева маса, лежаща на земята пред него.

Беше мъртво тревопасно, с все още зееща от ужаса на агонията уста. Убиецът му не се виждаше никъде. Внимателно, стъпка по стъпка, Брайън се приближи до трупа и се увери, че в тревата около него няма никой. Създанието, което го е убило си бе отишло отдавна. Брайън заобиколи тялото с все още изваден нож. Гърлото беше разпрано, при това много чисто. Не би могъл да го стори по-добре със собствения си нож.

Изведнъж застина. Раната беше твърде чиста. Такава беше и раната в хълбока. Приличаше повече на изрязване, отколкото на рана. Единият от задните крака го нямаше.

Внимателно и чисто прерязан при ставата. Никакво животно не би могло да направи подобно нещо с нокти или зъби.

Освен ако не беше животно, което носи много остър нож със себе си.

Брайън вдигна очи от трупа и през сгъстяващия се мрак погледна към гората. Нямаше ли очи, които да го наблюдават от прикритието на гъсталака? Имаше ли интелигентна форма на живот на тази планета? И беше ли възможно това да са човешки очи?

Шест

Срещата с чужденеца

Беше време за размисъл, а не за действие. Брайън осъзна това още в момента, когато зърна чисто срязаната плът. С бавно движение прибра ножа в ножницата на бедрото си и после също така бавно се снижи и седна на земята. Така загледан към езерото, той не можеше да наблюдава и горичката, но я виждаше съвсем ясно с периферното си зрение. Единственото движение беше поклащането на тревата от вятъра — същият вятър, който браздеше повърхността на водата.