Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 20

Изведнъж се почувства много уморен. Тежко седна върху хълбока на поваления звяр и остърга в кожата му съсирената кръв от пръстите си. Отпи дълга глътка вода от дървената манерка и, дишайки тежко, зачака силите му да се възвърнат. Началото на експедицията не беше много благоприятно. Току-що едва не бе убит от първото създание, с което се бе срещнал. Почти — но не съвсем. Ножът му бе остър и добре балансиран, а рефлексите — бързи както винаги. Вече не можеше да бъде изненадан така лесно.

Най-малкото вече беше на повърхността на планетата и в относителна безопасност — засега. Беше време за следващата му стъпка. Досега го тревожеше само мисълта за оцеляването. И на първо място — да избегне ракетите във въздуха и бойните машини на повърхността. Бе се справил с това. Справи се и с атаката на хищника. Първата част от мисията бе завършена. Следващото нещо, което трябваше да направи преди да продължи, беше да съобщи за успешното си пристигане.

Мястото, на което се намираше беше като всяко друго сред полето. Достатъчно далеч от дърветата и ясно видимо от космоса. Тревата беше поотъпкана от животните, но нямаше достатъчно място за разполагане на съобщението. Все пак наблизо се намираше каменистото възвишение, което не беше покрито от високата трева. Той се изкатери на върха му и извади от торбата си купчина правоъгълни цветни парчета плат. Не можа да се въздържи и погледна към празното синьо небе — въпреки увереността, че няма да види нищо там. Някъде горе, невидим за очите му, се намираше малкият кораб, откъдето Лиа можеше да го види с помощта на електронното увеличение. Усмихна се на себе си, когато размаха широко ръце — това беше победоносен жест, от който се почувства по-добре. След това се зае да подреди правоъгълните парчета, за да даде първия сигнал.

Първо — „X“, за да привлече вниманието на компютъра в случай, че не беше под наблюдение. След това — остатъка от съобщението. Кодът, който бе измислил и запаметил не беше сложен. „I“ — за това, че е кацнал успешно. Ако Лиа е наблюдавала срещата с атакуващото влечуго, беше много вероятно да има известни съмнения относно това. Застана за известно време настрани, за да бъде съобщението записано, а след това добави още един правоъгълник, който превърна „I“-то в „T“, което означаваше, че операцията протича според плана и, че ще сигнализира отново колкото е възможно по-скоро. Наложи му се да затисне плата с камъни, тъй като сутрешния вятър се усили заедно с издигането на слънцето високо в небето и нагряването на повърхността.

От върха на възвишението околността бе ясно видима. Тревопасните влечуги се бяха успокоили и сега пасяха близо до брега на езерото. Преходът, който трябваше да направи, за да стигне до най-близкото бойно поле, беше сравнително лесен — просто да върви на запад по брега на езерото, докато стигне до мястото. Една проста разходка, която щеше да му позволи да изследва природата и животните по пътя си. Беше време да тръгва. Той сгъна ярките правоъгълници и ги прибра. След това, с огрян от слънцето гръб, потегли на запад.