Читать «Селяни» онлайн - страница 656

Обаче не научи много работи, защото му отговаряха все нещо друго и без желание.

Едвам на Подлесието, когато седна при кръста да се поотмори, срещна го Матеуш, който подготвяше наблизо дървета за вятърницата на ковача.

— Покажи ми пътя за у Шимек! — помоли го просякът, като се вдигаше на патериците си.

— Нищо не ще те огрее у тях! Само плач и печал има сега там! — пошепна Матеуш.

— Ягуша още ли е болна? Казваха, че нещо ума й се побъркал…

— Не е вярно, ала все лежи и много малко помни за божия свят! Камъка би се съжалил над нея! О, хора, хора!

— И тъй да погубиш християнска душа! Ами старата щяла да даде под съд цялото село, а?

— Нищо няма да спечели! Решили са всички, цялото село, обичая е такъв…

— Страшно нещо е, когато се разгневи цял народ, страшно! — рече старецът и чак потръпна.

— Така е то, ама глупаво и несправедливо, и зло нещо е! — избухна Матеуш, доведе го до къщата и сам той назърна вътре, но бързо излезе, като изтриваше крадешком сълзите си. Настуша предеше лен до стената, просякът приседна отстрани и извади едно синьо шише.

— Знаеш, с тази вода да поръсваш Ягуша по три пъти на ден и темето й да натриваш. За една седмица като с ръка ще се махне болестта! Тая вода ми я дадоха калугерките в Пширов.

— Бог да те възнагради! Две недели вече минаха, а тя все лежи безпаметна. Само понякога поиска да бяга нанякъде, плаче и Яшо вика.

— Доминиковица как е?

— И тя е като мъртвец, все при нея си седи. Няма, няма да карат дълго.

— Божичко, божичко, как се народ разсипва! А Шимек къде е?

— В Липци живее, нали всичко на него е легнало сега, а пък аз трябва да седя и при двете.

Тя му сложи в ръката цял десетак, но просякът отказа да го вземе.

— От добро сърце съм донесъл това за нея, па и някоя броеница ще добавя до Преображение господне. Добра беше тя за бедните, рядко има такива на света, добросърдечна.

— Истина си е, добро сърце имаше тя, истина! А може би и поради това трябваше толкова да изстрада! — шепнеше Настка и гледаше с тъжни очи наоколо.

Откъм Липци се разнесе звън за вечерня, а понякога се дочуваше тропот на коли, клепане на коси и далечни далечни песни. Златистият прах на залеза почна да покрива цялото село, всички поля и гори.

Просякът стана, вдигна кучето, оправи торбичките си и като се подпря на патериците, рече:

— Останете си сбогом, мили хора!

info

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5903

Издание:

Владислав Реймонт. Селяни

Полска. Второ издание

Редактор: Стефан Илчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 30.XI.1978 г.

Подписана за печат февруари 1979 г.