Читать «Селяни» онлайн - страница 641

Спомените го прободоха като с шило и той се приближи към нея ядосан.

— Какво ти е тъй весело, Маришо? — и я гледаше със срамежливо любопитство.

— Ами весело ми е! — засмя се тя, та чак белите й зъби заиграха, па удари коня и още по-силно запя.

„От снощната среща е тъй весела!“ — помисли си и бързо отвърна поглед, защото изпод високо запретнатата й фуста лъщяха белите й крака, па разгърна безпомощно ръце и влезе у Клембови. Агата вече лежеше насред стаята с всичкия си блясък. Тя бе облечена в празнична премяна, на главата й чепец с богати бели гънки над челото, с огърлица на шията, с нов вълненик и обуща, завързани с червени връзки; лицето й беше като че ли излято от бял восък и някак чудно зарадвано. Във вкочанелите й пръсти се виждаше сложена накриво иконичка, до главата й горяха две свещи. Ягустинка отпъждаше с голяма вейка мухите, хвойнов дим се провличаше от огнището и се разстилаше по цялата стая. Час по час някой влизаше да се помоли за покойната, а няколко деца сновяха край стените.

Яшо се оглеждаше някак неспокойно по мрачната къща.

— Клембови отидоха в града — пошепна му Ягустинка. — Доста им остави, та трябва и да се подокарат за погребението, роднина нали им е! Надвечер ще я погребват, а Матеуш още не е направил ковчега.

Вътре бе задушно и жълтото, застинало в усмивка лице на мъртвата му навяваше такава тревога, че той само се прекръсти и си излезе. Току на прага се срещна лице с лице с Ягуша, която идваше заедно с майка си. Като го видя, тя се поспря, но той отмина, без нито дума да каже, дори и не поздрави. Едва при портата той неволно се обърна. Тя още стоеше на мястото си, загледана с тъжни очи в него.

У дома си той не пожела да закуси, като каза, че страшно го боляла глава.

— Поразходи се малко, може да ти мине — посъветва го майка му.

— А къде да ида? Веднага ще помислиш кой знае какво.

— Яшо, не приказвай глупости!

— Та нали не ми позволяваш да се мръдна от къщи навън! Та нали ми забрани дори да приказвам с хората! Та… — отмъщаваше си той силно раздразнен. Но свърши с това, че тя му обвърза главата с натопена в оцет кърпа, накара го да си легне в тъмната стая, изпъди децата навън и остана да бди над него като квачка, докато се наспа хубавичко и си хапна до насита.

— А сега иди се поразходи, иди по тополовия път, там е по-сенчесто и прохладно!

Той не каза нищо, но понеже чувствуваше, че майка му твърде много бди над него, напук на нея тръгна в съвсем друга посока; помъкна се по селото, погледа гръмливите чукове на ковачите, надникна във воденицата, влачи се по градините, усърдно заглеждаше по ленищата и навред, където се червенееха женски облекла, поседя с господин Яцек, който пасеше на един слог Веронкините крави, у Шимекови на Подлесието пийна мляко и чак по здрач се върна в село, без никъде да срещне Ягуша.

Видя я едва на следния ден, на Агатиното погребение. През цялото време на опелото тя така гледаше към него, че буквите скачаха пред очите му и той грешеше в пеенето, а когато изпровождаха тялото за гробищата, тя, без да се пази от страшните погледи на органистката, вървеше почти досам него, та той се вслушваше в жалните й въздишки и се топеше в душата си, както се топи сняг под пролетно слънце.