Читать «Селяни» онлайн - страница 637

Ягуша вдигна разплаканите си очи към нея и разтреперана от уплаха, започна да разправя за смъртта на старицата. Яшо също се хвърли чевръсто към майка си и обясняваше какво му е станало, но тя, изглежда, вече добре надумана от приятелки, му се озъби:

— Глупав си като теле! Ти по-добре да мълчиш, за да не ядеш бой!

И скочи изведнъж към вратата, разтвори я цялата и закрещя към Ягуша:

— Пък ти се махай и крака ти вече да не стъпи тук, че ще насъскам кучетата по тебе!

— Па какво съм виновна аз, какво? — заекваше Ягуша, вече забравила се от срам и болка на душата.

— Вън, и още сега, че ще кажа да насъскат кучетата по тебе! Не ща аз да плача като Ханка или кметицата зарад тебе! Ще те науча аз тебе, гиди маймуно недна, на една любов, та ще ме запомниш ти мене, пачавро такава! — дереше тя гърло, колкото глас й стигаше.

Ягуша избухна в плач, изскочи от къщи и избяга, където очите й видяха.

А Яшо стоеше сякаш от гръм поразен.

XII

Изведнъж той скочи да я гони.

— Къде сега? — изръмжа страшно майка му и се изпречи на вратата да му прегради пътя.

— Защо я изгони, мамо, за какво? Че е тъй внимателна към мене ли? Не е право това, аз няма да позволя такова нещо! Какво лошо направи тя? Какво? — надигаше той трескаво глас и искаше да се изскубне от коравите ръце на майка си.

— Седни спокойно или ще повикам баща ти… За какво ли? Ей сега ще ти кажа: ти свещеник ще ставаш, затова не искам в моята къща любовница да си гледаш, не искам да доживея такъв срам и позор, та хората с пръст да те сочат! За това я изгоних, разбра ли сега?

— Господи боже! Какво разправяш пък ти, ма мамо! — изохка той, дълбоко възмутен.

— Разправям това, което знам! Разбира се, знаех, че я срещаш тук-там, но бог ми е свидетел, нищо безпътно не подозирах! Винаги си мислех, че щом сина ми носи вече свещеническо расо, той не ще се реши да бъде то опетнено! Аз бих те навеки проклела и от сърцето си изскубнала, па ако ще би в същия миг то да се пръсне… — Очите й пламнаха в такъв свещен и неумолим гняв, че Яшо окаменя от страх. — Та едва Козеловица ми отвори очите, а сега и сама видях докъде иска да те докара тая кучка…

Той жално се разплака и захлипа при тия страшни обвинения и с такава искреност разказа за всички свои срещи, че тя му повярва напълно, прегърна го и започна да изтрива сълзите му и да го успокоява.

— Да не ти е чудно, че се изплаших за тебе, ами че тя е най-лошата разпътница в селото…

— Ягуша! Най-лошата в селото! — Той не повярва на ушите си.

— Срам ме е, ама за твое добро трябва всичко да ти разкажа.

И тя му разказа най-различни истории за нея, без да скъпи на това отгоре и сплетните, нито различните измислици.

Косата на Яшо настръхна и той чак скочи от мястото си и извика:

— Не е истина, никога няма да повярвам, че Ягуша е такава долна, никога…

— Майка ти казва това, разбираш ли? От пръстите си не съм го изсмукала.

— Приказки, нищо повече! Та това би било страшно! — И той отчаяно закърши ръце.

— Защо пък я браниш така настървено?