Читать «Селяни» онлайн - страница 635

Най-напред тръгна органистът. Петнайсетина жътварки изведе, дори и самата органистка бе взела сърпа, дъщерите й също жънеха, а старият само наглеждаше. Яшо дотърча след черковната служба, но не остана дълго, понеже, щом запрежуря пладнешката жега, майка му го изпъди, да не му изгори главата на слънцето.

— Ще си потърси сянка у Ягушини, това му дай на него — процеди Козеловица.

Но у дома му бе горещо, досадно и мухите така страшно хапеха, та излезе по селото. Като минаваше покрай Клембови, дочу някакви сподавени охкания, които излизаха от широко разтворената врата.

Агата лежеше в отвода при прага. В къщата нямаше никого, всички бяха отишли на жътва.

Той я пренесе в стаята, сложи я на леглото, подаде й вода и тъй се грижеше за нея, докато най-сетне тя дойде на себе си и отвори насълзените си очи.

— Свършвам вече, господарче — усмихна се тя като пробудено дете.

Той пожела веднага да изтича за свещеника, но тя го задържа за расото му.

— Света Богородичка ми каза днеска: „Тъкми се за утре, измъчена душо!“ Имам още време, господарче! Утре… благодаря ти, боже милостиви, благодаря ти! — охкаше тя все по-слабо. На устните й затлея усмивка, тя скръсти ръце и загледана нейде, в някаква далечина, потъна като че ли в дълбока, задушевна молитва. Като разбра, че настъпва вече краят, Яшо изтича да вика Клембови.

Той намина отново чак след пладне. Тя лежеше на леглото в пълно съзнание. На пейката край нея беше раклата й и тя с изстиващи ръце изваждаше всичко, каквото си бе приготвила за тоя последен час: чиста кърпа за под себе си и чисти чаршафи за леглото, светена вода, още добре запазено ръсило, големичка част от погребална свещ и иконка на света Богородица Ченстоховска за в ръка, нова риза, хубав широк вълненик, богато украсен с набор, над челото чепец заедно със забрадка и съвсем нови обуща — цял погребален чеиз, изпросен през цял живот. Тя го бе разпростряла около себе си, като се радваше на всяко нещо и се хвалеше пред жените, а пък чепеца дори го премери на главата си, оглеждаше се в огледалце и шепнеше твърде щастлива:

— Много ще бъде хубаво, на голяма господарка ще приличам.

Тя нареди още от сутринта на другия ден да я пременят с цялото това съкровище.

То се знае, никой не й се противопостави. Всички ходеха на пръсти около нея, за да й подсладят, колкото можеха, последните минути.

Яшо стоя при нея до мръкнало и й четеше молитви, а тя повтаряше след него и час по час заспиваше с някаква лекичка усмивка.

Когато седнаха да вечерят, поиска да й дадат от пържените яйца, но хапна само веднъж-дваж и веднага отстрани ястието. През всичкото време лежеше тихичко и едва когато се тъкмяха да спят, тя повика Томек.

— Не бой се, няма дълго да ти досаждам, няма — рече тя тихо.

На сутринта я премениха, както бе наредила, сложиха я в леглото на Клембовица, но на нейната собствена постеля. Самата тя наглеждаше да бъде всичко, както трябва, самата тя разтреперана отупваше изтънелия юрган, самата тя наля светената вода в паничката и положи върху нея ръсилото. И като видя добре, че всичко е наред, както трябва да бъде в такъв случай у господари, помоли да повикат свещеника.