Читать «Селяни» онлайн - страница 4

И действително пословичното писателско трудолюбие на Реймонт, в което се чувствува радостта, ентусиазмът от намереното призвание, дава бързо своите плодове. През 1896 година излиза от печат първият роман на младия писател — „Комедиантката“. В него са отразени с ярка чувствителност за психологическия детайл младежките преживявания на автора в театралните трупи. Социалната и емоционална инертност на еснафството превръщат героите на Реймонт в съвременни мъченици на истинското изкуство. Тяхната трагична съдба, събирателно изразена чрез самоубийството на главната героиня на романа, се превръща в присъда над обществото, в художествено клеймо на неговата духовна статичност, на нищетата на дребните му радости — цел и критерий на съществованието му. В романа се срещат и доста мелодраматични моменти, пресилен сантиментален тонус, които авторът явно подсъзнателно долавя и се стреми да компенсира чрез друга полухудожествена крайност — значителни натуралистични пасажи. Независимо от неравномерното ниво, от разбалансирването на вътрешните елементи, романът показва умението на Реймонт да изведе художествено една доста оформена концепция за проблемите и да я отстои в изплъзващата се структура на голямата форма.

Вторият крупен роман на Реймонт е „Обетована земя“. В него са намерили място младежките впечатления от фабриките на Лода. Още в края на миналия век Лода се оформя като най-промишления град на Полша. „Градът на хилядата комина“, както често го наричат, събира като фокус най-полярните социални противоречия на епохата. Неслучайно тридесет години по-късно големият поет на полския пролетариат Владислав Броневски също се обръща към този град — символ на огромни работнически маси и едновременно потънал в дим ад на нечовешка експлоатация, Реймонт не вижда в работническата класа ковача на утрешния ден на нацията. Той пристъпва към проблемите с изнесената от младостта си ненавист към жестокостите на капиталистическия град, в която се усеща едно русовско, томително желание за завръщане към чистотата на първичното, архаично и същевременно народническо преклонение пред чистотата на селското начало. Освен антиурбанистичните моменти в романа са оставили следи и някои предразсъдъци на шовинистична основа. Реймонт се стреми художествено да оправдае капиталиста поляк за сметка на фабрикантите евреи и немци и това още веднъж показва, че той не е осъзнал вътрешнокласовата солидарност, общовалидността на класовите интереси, която ражда антагонизма на противоречията. Но независимо от споменатите недостатъци „Обетована земя“ беше и продължава да бъде най-панорамната картина на първоначалното натрупване на капитали в Полша, сага на полската индустрия, пасквил срещу корупцията и духовната нищета, които се раждат чрез нея, за да дадат път на хищническата същност и алчността на новобогаташа.