Читать «Селяни» онлайн - страница 5

В края на века Реймонт започва да пише къси разкази и новели из живота на селяните. В тях проличава укрепналото авторско перо, точността на рисунъка и нарасналото умение да се сверява „предварителната“ художествена концепция с реалните условия на селото от онова време. Подобно на своя съвременник, големия драматург Станислав Виспянски, Реймонт произнася присъда както над жестоката, безогледна власт, над антихуманността на всяка конюнктура, която решава своите временни задачи, смазвайки, съдбите на хиляди хора, така и над плебейската духовна нищета, над хищническия нагон, роден в оскотелия от бита си бедняк, намерил своята най-ярка изява в суеверията и атавистичната жестокост към себеподобните. Тези проблеми са показани в най-завършен вид в знаменитата новела на Реймонт „Справедливост“. Главният герой Яшек Винчорек е селско момче, което избягва от затвора, и въпреки отчаяните усилия на своята майка бива убит от собствените съселяни, в които местната полиция умело е успяла да събуди взривна смес от сребролюбие и първични ловни инстинкти. Заедно с внушителната картина на смъртта на човека, с подтекста за абсолютната нелепост на убийството като средство за разрешаване на човешките противоречия в новелата се прокрадват първите нотки на изведената от модернизма концепция за вътрешните двигателни механизми на обществото. Реймонт за първи път ярко показва невъзможността на човека да се справи със своите страсти — един пресилен акцент върху ирационалността на духовното, от който се ражда авторската концепция за зависимостта на обществените процеси от човешките инстинкти. Идеалистичната мирогледна основа все пак не успява да заличи огромното въздействие на реалистичния детайл, на отделни, великолепно възпроизведени сцени от ежедневието на селянина: прелюдия към най-значителното произведение на Реймонт, което издателство „Народна култура“ предоставя сега на своите читатели, романа „Селяни“.

Натрупаният художествен опит, свежестта на познанията от живота на селото и творческият темперамент съпътствуват работата върху произведението в продължение на пет години: от 1904 до 1909 година. Още самата конструкция на романа издава една от основните концепции на Владислав Реймонт. В поредицата от четирите части, назовани съответно: Есен, Зима, Пролет, Лято, заедно със символа на пътя от есенната летаргия към зрелия плод на лятото се прокрадва дълбокото схващане за органичната връзка на природната цикличност и живота на селянина. Човекът и земята са в неразривна връзка. Нейното плодородие е функция на труда му, но самият той е една функция на природата, мислеща единица, строго подчинена на нейните закономерности. Върху огромен фактологичен материал, групиран около сюжетната ос из живота на едно средно селско семейство, което се замогва в непрестанна борба със земята и враждебно настроените вътрешни и външни обществени сили, Реймонт постига внушителна епопея на селския труд, омировски размах на картината на селския живот. В него е отразено и вечното, и случайното, сплетени в неразривно единство и подчинени на играта на човешката страст, която, както бе споменато, е функция на суверенните закономерности на природното.