Читать «Селяни» онлайн - страница 2

В града Реймонт попада в среда на странствуващи театрални трупи, където неговият изключителен интерес към театъра намира реална почва за развитие. Първата житейска мечта на младия Реймонт е кариерата на артист, първата крайна творческа цел — сценичната слава. В това ярко прозира събудената страст за художествена изява, която трескаво търси своя жанров път. Но Реймонт е имал съвсем скромни способности за актьорско изпълнение. Единствената и, както ще се окаже после, голяма полза от живота му в странствуващите трупи е богатото опознаване на живота им, вникването в странната, нестандартна психика на тези мисионери на театралния феномен всред еснафското море от предразсъдъци на средния гражданин. И този период от живота на Реймонт обаче завършва по обичайния начин. Неговите родители го намират и го връщат на село, а когато Реймонт избягва за втори път във Варшава, го принуждават чрез полицията като непълнолетен да се завърне в дома си. Родното село с всичките красоти на природата, със спокойствието и негата на пейзажа на Средна Полша, със скъпите, изпълнени със спомени от детството кътчета, вече не стига на Реймонт. Той се задушава в дребнотемието на селското инертно битие, в сънния ритъм на живота и малките му радости. Отново избягва от родния дом и попада в провинциална театрална трупа. Стоически понася лишенията и трудностите на този живот и ако след време се отказва от по-нататъшно участие, това става не от отчаяние или малодушие, а от събудената художествена самокритичност. Реймонт си дава сметка, че няма достатъчно талант, за да постигне нещо значително в театралното поприще, напуска трупата и постъпва на работа като дребен чиновник в железниците. Прекарва известно време в духовно бездействие, докато нарастващото вътрешно напрежение отново го превръща в скитник подир неясен, неведом, но примамлив кумир. Заминава за Вроцлав заедно с някакъв учител по немски, който го въвежда в ритуалите и секретите на окултистичните теории. Във Вроцлав Реймонт попада в среди на окултисти, наблюдава живота им и заедно с ентусиазма на новите впечатления у него се утвърждава познанието за стремежа на човека към тайнственото, към неизпитаните и непокорени пространства на човешката психика, което дава емпиричната основа на късния му роман из живота на лондонските спиритисти — „Вампирът“.

След напускането на „поредната“ среда Реймонт отново поема своето пътешествие из Полша. Пак се сблъсква с живота на театралната трупа и за втори път я напуска по свое желание, въпреки че остава без работа, без препитание. Страстта за нови впечатления го води из тежката действителност от края на миналия век, а гладът събужда у него реакциите на най-низшите слоеве на населението, които ще му позволят да осъществи в по-късното си творчество, макар и без стабилна мирогледна основа, един ярък, интуитивно изграден реализъм на социалния детайл. Известно време Реймонт работи във фабриките на град Лодз и опознава още една страна на съвременната си историческа епоха — създаването на едрия финансов капитал, развитието на промишленото производство, което води със себе си оформянето на новата обществена класа — пролетариата. Тези впечатления са особено важни за автор като Реймонт, който е изнесъл от родното село усещането за земята, стабилността на вечното безвремие на селскостопанския цикъл. Още тогава, опознавайки мизерията на първите работнически маси, Реймонт се изпълва с презрение към нищетата на градската цивилизация, зарежда се с неприязън към техническия прогрес, който е свързан с унижението и физическото изтощение на човека. Липсата на здрава мирогледна основа пречи на Реймонт да забележи подмолните течения на истинските противоречия, реалните параметри на потенциално съществуващата, макар и все още неосъзната класова непримиримост.