Читать «В долината на смъртта» онлайн - страница 27

При завръщането си се натъкнаха на следата на Кървавия Джак и бандата му и подслушаха техния кроеж относно мисията.

Така се изясняваше тайната на бележката, удивила толкова много Сам Хокинс и спътниците му. Докато тези последваха волските фургони, за да си възвърнат имуществото, Олд Файерхенд препусна към апачите и потегли с Херман към Тътлиш-то да предупреди застрашените, но и да узнае нещо от Уилкинс за изчезналия Мартин Адлер. Те стигнаха при Синята вода малко по-късно от Детелиновия лист и заселниците. През това време Винету бе сам след Кървавия Джак и не го изпускаше от очи.

В близост до мисията насреща им се зададе младият индианец, спътникът на Елми.

Олд Файерхенд го видя и наруши мълчанието.

— Сега ще се запознаете с един индсман, който въпреки младостта си вече е известен със своята храброст и бързина, донесли му името «Пъргавия елен».

— Той апач ли е?

— Да и то синът на Силната ръка. Придаден е към Палома Накана като закрилник.

Пъргавия елен спря почтително, за да пропусне прославения бял воин и спътника му да минат. Но после се затича бързо по една съседна пътека да ги изпревари и доложи за тяхното пристигане на Уилкинс и дъщеря му.

Приветствието придоби в мисията облика на една много вълнуваща сцена. Детелиновия лист обгради Огнената ръка и задълго го обсеби с бурни въпроси, додето Уилкинс изгуби търпение и предяви своите права като домакин. И той се радваше сърдечно да види великия уестман като свой гост, толкова повече че на него дължеше известието за планираното нападение.

Олд Файерхенд и Херман фон Адлехорст бяха отведени най-напред да закусят в старата трапезария на мисията. Останалите се присъединиха за компания.

— Е, сър, яжте и пийте и не се смущавайте! — каза Уилкинс. — Да се надяваме, няма да ви се стори натрапчиво, ако се осведомя за това, което бих желал да узная възможно по-скоро.

Олд Файерхенд го погледна.

— Трябва да ви разкрия, че не съм дошъл насам само заради вас.

— Не?

— Не, а и заради този мъж, когото виждате до мен. Той търси един изчезнал.

— Тук, на индианска територия?

— Да.

— Аз познавам всички бели в околността. Мога ли да попитам как се казва изчезналият?

— Мартин Адлер. Немец е и е бил на работа като главен надзорник на една плантация в Арканзас… Ама какво ви има, мастър Уилкинс?

— Виждате ме изумен до немай-къде! Един Мартин Адлер беше на работа като главен надзорник при самия мен! Преди време аз живеех в Арканзас.

Уестманът кимна усмихнато.

— В Уилкинсфийлд?

— Как? Вие познавате мястото?

— Та нали бях там.

— Каква среща! Вие издирвате същия човек, когато и аз от дълго напразно опитвам да открия. Той беше мой храненик и аз много го ценях. Така предано ме обичаше, че в крайна сметка се пожертва за мен. Изхождайки от условията, съм принуден да приема, че той е отишъл заради мен на смърт.

— Значи сте на мнение, че вече не е жив?

— За жалост, макар дълго да се надявах на противното.

— Как всъщност се случи всичко това?

— Нищо ли не сте чул?

— Малко. В Уилкинсфийлд имаше две негърки, които са работили и при вас. Мисля, Ми и Ти се наричаха. От тях…