Читать «В долината на смъртта» онлайн - страница 29

— Веднага ще се погрижа за всичко.

Уилкинс се изправи да даде необходимите заповеди и после се върна. Олд Файерхенд го помоли да разкаже как се е стигнало дотам, че е бил принуден да напусне имението си.

— Вашите трима приятели също играха роля в случая — прибави плантатора в заключение на своето изложение. — За жалост аз не се вслушах в съвета им. Документите, които Лефлър беше купил от Уолкър, бяха неоспорими. Аз трябваше да предам красивото имение — цената на почти цял живот работа, без пукната пара да получа, че на всичкото отгоре и дългове да плащам. Нямах тази възможност и над мен надвисна заплахата от затвор за дългове. Покрих се на сигурно място, ала имах преди туй още една разправия с Лефлър, който ми обеси полицията на шията. Вследствие на това заминах.

— Не сте дошъл веднага тук при Синята вода?

— О, не! Трябваше непременно да потърся племенника си. Неговата следа водеше към Санта Фе, където бе сключил сделката с Уолкър…

— Шашма!

— Заблуждавате се. Той наистина го е сторил. И аз в началото не исках да повярвам; считах за невъзможно да ми изиграе такъв долен номер. Но той се бил легитимирал пред властите. Нещата са си наред.

— И въпреки това аз се съмнявам. Накъде е тръгнал после?

— Никой не знаеше. В Санта Фе неговата следа свършваше. Но както току-що ви разказах, моят главен надзорник Адлер непосредствено след онези събития бе потеглил за Санта Фе да направи разследвания. Не се върна. Аз открих дирята му в Санта Фе. Тя водеше на юг, навътре в Мексико. Веднага заминах след него, ала всичките ми търсения бяха напразни. Сигурно е загинал в Ляно Естакадо или в Болсон де Мапими.

— Нима не бива въпреки всичко човек все още да има надежда?

— Не… При своите безспирни странствания се срещнах с Лата налгут, вождът на апачите чирикахуа и имах възможността да му окажа една услуга. Той научи, че не мога да се върна в Изтока и ми предложи от благодарност това убежище тук. Приех. То лежи точно по средата на авантюристичната територия и ми даваше възможност да продължа издирванията си във всички посоки. Освен това мястото ми допадна — лесно бе да съм в неизвестност. Червенокожите нито веднъж не ме попитаха за името, откъде съм дошъл и накъде се каня да вървя. Станах приятел и съветник на апачите и команчите. Често изглаждах крамолите на тези две племена, а те се поставиха на моите услуги, така че можех да предприема най-разширени проучвания за двамата безследно изчезнали. Напразно. Ако Адлер или племенникът ми бяха живи, сигурно щях да узная нещо за тях.

Олд Файерхенд поклати глава.

— Аз съм свикнал да се надявам, докато се намерят необорими доказателства за противното. Понеже съм тръгнал по следата на Адлер и при вас намерих нови отправни точки, ще продължа разследванията си.

— Драги ми мистър Файерхенд, страхувам се, че дирята на Адлер в случая е засипана за вас.

— При такива неща човек не бива да държи в очи само главното действащо лице. Второстепенни персони често могат да бъдат от голяма полза. Как се казваше например човекът, от когото Лефлър е придобил правото на собственост върху Уилкинсфийлд?