Читать «В долината на смъртта» онлайн - страница 24

— Не си я представям трудна. Мислите ли, че тези хора ще тръгнат на щурм срещу моите зидове?

— Определено не.

— Не. Те ще изпратят най-напред някой от своите, който вероятно ще помоли за гостоприемство, та през нощта да им отвори вратата.

— Напълно възможно. Само че ние искаме да ги пипнем!

— Разбира се. Но все още имаме време и няма защо да прибързваме с нещата. Искам по-напред да сляза долу, за да поздравя и останалите. Вече предостатъчно дълго ги оставихме да чакат.

След късо време всички седяха в една голяма зала на трапезата, която се състоеше от царевични питки и огромни късове бизонско печено.

3. Олд Файерхенд се намесва

Разходи ли се човек край дългата страна на Тътлиш-то, след четвърт час ще стигне мястото, където рекичката излиза отново от езерото. Като се пробива път между множество скални отломъци, тя се спуска от височината в няколко шумливи бързея. Наличното край нея пространство бе само толкова, че едва имаше място за двамата ездачи, които в този момент се изкачваха бавно срещу течението.

Единият беше израсъл висок и широкоплещест, с гъста, вече проблясваща в сиво, дълга брада. Беше облечен в здрава, нещавена кожа от вапити^[19]. В широкия кожен колан бяха пъхнати томахоук, дълъг двуостър нож и два револвера. От лъка на седлото висеше навито ласо, а напреко на коленете си той носеше една от онези стари кентъкийски карабини. Яздеше едър, кокалест кон, но който като че ли малко огън притежаваше. Беше провесил уши и опашка и при това имаше съвсем печален вид. Но когато случайно подплашеният на една близка канара лешояд нададе пронизителен крясък, жребецът отметна високо глава и очите му заискриха. Едва когато видя птицата да се издига по спирала, отпусна отново глава — беше убеден, че крясъкът не означава наличието на близка опасност.

Вторият ездач беше още млад и създаваше впечатление, като че не му е мястото в този местност. Костюмът му бе от фин плат, ала с течение на времето бе доста пострадал. В останалото бе екипиран като спътника си само дето томахоукът липсваше в пояса му.

Те изглежда се бяха вдълбочили в някакъв оживен разговор, който обаче не намаляваше бдителността на по-възрастния към местността. Седнал приведен напред на седлото, той събуждаше същото впечатление на морност като животното си, ала на плъзгащия се изпод рунтавите вежди надясно и наляво поглед не убягваше и най-малката дреболия.

— И вие сте на мнение — тъкмо казваше по-младият, — че ще получа при Палома Накана осветление за местопребиваването на моя брат?

— Убеден съм. Следата на изчезналия Уилкинс сочи непогрешимо към Синята вода. Можете спокойно да вярвате на уестман като мен.

— Да, беше неочаквано щастлив случай, че ви срещнах в Санта Фе, мистър Файерхенд, за което никога не бих могъл да се отблагодаря достатъчно на съдбата, като изцяло се абстрахирам, че лично на вас дължа най-голяма благодарност.

Един топъл поглед литна към спътника му.

— Повярвайте, драги бароне, радостта и от моя страна е поне също толкова голяма. Впрочем наистина не е необходимо да ми благодарите. Ако не приличахте толкова на баща си, изобщо нямаше да ми привлечете вниманието!