Читать «В долината на смъртта» онлайн - страница 23
Карл Май
— Добре дошъл, мистър Сам Хокинс! Преди малко май не ме познахте, а?
— Bounce![18] Да вярвам ли, или не? Мис Уилкинс!
— Аз съм.
— Но тогава този сър тук наистина е мистър Уилкинс от Уилкинсфийлд? И как, за Бога, се озовахте насам край Синята вода, помежду команчи и апачи?
— Това е дълга и тъжна история, която все ще ви разкажа — отговори Уилкинс. — Аз самият си нося вината, защото навремето направих грешката да не се вслушам в съвета ви.
— Да, да… хм… имал сте някакъв страх от оня Лефлър.
— Тогава не успях да ви благодаря. Иска ми се да го наваксам… и сърдечно ще се радвам, ако бих могъл днес да ви окажа някоя услуга.
— Можете да го сторите много добре.
— В такъв случай само кажете какво желаете.
— Желая следващия път здравата да оцените Кървавия Джак.
— Него ли? О-о, с най-голямо удоволствие! Стига само тоя тип да пожелае да ми падне още веднъж в ръцете.
— Той го желае, сър! Наканил се е именно да ви направи една визита тук.
— Нима се намира в нашата местност?
— С цяла банда, ако не се лъжа. Вече е на път за насам и е на мнение, че Гълъбицата на вековната гора притежава големи съкровища.
— И как пък сте узнал, че той е планирал този удар срещу нас?
— Нека ви разкажа нещата накратко.
Сам информира Уилкинс за събитията от последно време.
— Странно! — каза Уилкинс, поклащайки глава. — За втори път този човек иска да ме ограби и за втори път вие сте този, който идва да ме предупреди! Наистина съм ви много задължен.
— Щом така мислите, сигурно ще ми изпълните една молба. Мога ли в този лов малко да ви помогна?
— В случай че ви достави удоволствие, да. Но аз не съм без защита.
— До този момент видях само една стара индианка и един млад обесник, това ли ви е цялата закрила?
— О, не! На първо място този дом ми предлага убежище срещу цяла дружина врагове. Но най-добрата им закрила са индианците, които почитат моята дъщеря кажи-речи като някое висше същество.
— Нима тези индсмани са ви винаги под ръка, когато имате необходимост от тях?
— Да. Най-малкото мога да издържа тук, докато дойдат.
— Следователно трябва да ги уведомите?
— Да.
— Да не би като пратите куриер? Това е бавно и опасно…
— О, вестителят, когото ще им пратя, е по-бърз и от най-бързия ездач.
— Кой пък ще е тоя славен юначага?
— Водата.
Сам направи кисела физиономия.
— Водата? Какво имате предвид с това?
— Езерото имаше по-рано един малък страничен отток. Ние затворихме отверстието. От тази сграда до него стига една тел. Необходимо е само да я дръпна и пътят на водата ще бъде отново свободен. Тя няма да изтече на буйни талази, а като едно тясно поточе. Веднага щом се появи долу в равнината, хората ще разберат, че се намирам в опасност и ще ми се притекат на помощ.
— Не лошо! Доста добре намислено! Но смятам, че няма да се наложи. Имаме достатъчно сили да се заемем сами с негодяите. Ще ги обстрелваме, както идват.
— Бих предпочел да ги имам живи.
— Така действително ще е по-добре. Но как смятате да подхванете работата?