Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 46

Накрая откри причината, която я караше да се чувства неудобно: за пръв път от много месеци някой не я гледаше като предмет, нито като жена, а по начин, който тя не можеше да разбере, въпреки че най-близкото определение беше „той вижда душата ми, страховете ми, уязвимостта ми, неспособността ми да се боря с един свят, за който не знам нищо, но над който се преструвам, че властвам“.

Изглеждаше смешен, сякаш бе изпаднал в транс.

— Бих искала…

— Моля ви, не говорете! — каза мъжът. — Виждам светлината ви.

Никой никога не й бе казвал това. „Виждам твърдите ти гърди“, „виждам изваяните ти бедра“, „виждам екзотичната красота на тропиците“ или най-много „виждам, че искаш да се спасиш от този живот, не желаеш ли да ти наема апартамент“ — това бяха думите, които тя бе свикнала да чува, но не и за светлината си… Дали той нямаше предвид залеза на слънцето?

— Вашата собствена светлина — допълни той, давайки си сметка, че тя не е разбрала нищо.

Собствена светлина! Едва ли някой можеше да бъде по-далеч от действителността, отколкото този наивен художник, който въпреки трийсетте си години не бе научил нищо от живота. Всеизвестно е, че жените узряват много по-рано от мъжете, и Мария — въпреки че не бе прекарвала безсънни нощи в разрешаване на душевните си конфликти — бе сигурна поне в едно нещо: че не притежава това, което художникът бе нарекъл „светлина“, а тя тълкуваше като „особено излъчване“. Беше съвсем обикновен човек, страдаше мълчаливо заради самотата си, опитваше се да оправдае всичко, което правеше, преструваше се на силна в моментите на слабост, отказала се бе от всякакви чувства в името на рискованата си работа, но сега, когато наближаваше финала, градеше планове за бъдещето и се разкайваше за миналото — такъв човек не можеше да има „особено излъчване“. Сигурно това беше само начин той да я накара да мълчи и да не протестира, че е принудена да стои неподвижна в позата на глупачка.

„Собствена светлина! Би могъл да измисли нещо друго, като например: имате красив профил.“

Как влиза светлината в един дом? Ако прозорците са отворени. Как влиза светлината в един човек? Ако вратата на любовта е отворена. А нейната категорично не беше отворена. Сигурно не беше добър художник, след като нищо не разбираше.

— Свърших — каза той и започна да прибира нещата си. Мария не помръдна. Искаше й се да го помоли да й покаже картината, но може би щеше да изглежда невъзпитано, може би той щеше да го изтълкува като недоверие към това, което е направил. Любопитството й обаче надделя. Тя го помоли, той се съгласи.

Нарисувал бе само лицето й; приличаше си, но ако бе видяла някъде тази картина, без да познава модела, щеше да си помисли, че жената на нея е много силна, изпълнена със „светлина“, която тя не успяваше да види в огледалото.

— Казвам се Ралф Харт. Ако желаете, мога да ви почерпя още едно питие.

— Не, благодаря.

По всичко изглеждаше, че срещата отива към предвидената от нея тъжна развръзка: мъжът се опитваше да съблазни жената.

— Още две мастики, ако обичате — поръча той, без да обърне внимание на отказа на Мария.