Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 16

— Как се казва? — попита я тя.

— Роже.

— Ружериу! Имах братовчед със същото име!

Мъжът се усмихна, изръкопляска и всички си дадоха сметка, че не е разбрал въпроса. Бащата на Мария добави:

— Но той е на моите години.

Майка й го помоли да не пречи на щастието на дъщеря си. Тъй като всички шивачки постоянно си бъбрят със своите клиентки и научават много неща за брака и любовта, тя я посъветва следното:

— Скъпа моя, по-добре да бъдеш нещастна с богат мъж, отколкото щастлива с беден, а там ще имаш много повече шансове да бъдеш нещастна богаташка. А ако нещата никак не вървят, ще си хванеш автобуса и ще си дойдеш.

Въпреки че бе родена в това затънтено място, Мария беше по-умна, отколкото я смятаха майка й и бъдещият й съпруг.

— Мамо — възрази тя, — няма автобус от Европа за Бразилия. Освен това искам да правя кариера като танцьорка, а не да се омъжвам.

Майка й я погледна отчаяно.

— След като има начин да отидеш там, не може да няма начин да се върнеш. Кариерата на танцьорка е много хубава за едно младо момиче, но ще продължи само докато си хубава и ще свърши, когато станеш на трийсет. Ето защо трябва да се възползваш от случая, да намериш някой, който е честен и влюбен в теб, и да се омъжиш. Не е нужно и ти да изпитваш любов, аз самата в началото не обичах баща ти, но парите купуват всичко, дори и истинска любов. А баща ти, както виждаш, дори не е богат!

Изключително лош приятелски и в същото време прекрасен майчински съвет. Четирийсет и осем часа след това Мария отново бе на път за Рио, като преди това се отби — сама — в магазина за платове, където собственикът й каза следното:

— Научих, че някакъв прочут френски импресарио е решил да те заведе в Париж. Не мога да ти попреча да търсиш щастието си, но искам да ти кажа нещо, преди да тръгнеш.

Извади от джоба си един медальон и продължи:

— Това е чудотворният медальон на Света Богородица Милосърдна. Нейната църква се намира в Париж, иди и я помоли да те закриля. Виж какво пише тук.

Мария прочете следните думи, изписани около образа на Дева Мария: „О, Мария, зачената без грях, моли се за нас, които търсим помощ от Теб. Амин.“

— Не забравяй да казваш това изречение поне веднъж на ден. И — той се поколеба, но вече бе късно да спре… — ако някой ден се върнеш, знай, че ще те чакам. Пропуснах възможността да изрека простичките думи „обичам те“. Може би вече е късно, но бих искал да го знаеш.

Тя отдавна бе разбрала какво означава „да пропуснеш възможността“. А „обичам те“ бе чувала много пъти за двайсет и две години, затова й се струваше, че това изречение е загубило всякакъв смисъл — никога не бе довело до нещо сериозно, дълбоко, което да се превърне в трайна връзка. Мария благодари за хубавите думи, запечата ги в подсъзнанието си (никога не се знае какво ни готви животът, затова е добре да знаем къде е аварийният изход), целуна невинно бившия си работодател по бузата и тръгна, без да поглежда назад.