Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 17

Върнаха се в Рио и само за един ден й извадиха паспорт (Бразилия наистина се е променила, както каза Роже, служейки си с малко португалски думи и много жестове, които Мария си преведе като „по-рано ставаше много бавно“). Постепенно с помощта на Маилсон, преводача-охранител-импресарио, бе свършено и останалото (купени бяха дрехи, обувки, грим, всичко, за което жена като нея би могла да мечтае). Роже видя как танцува Мария в един бар, в който отидоха вечерта преди пътуването за Европа, и се поздрави с направения избор — пред него наистина стоеше бъдеща голяма звезда от кабаре „Колони“, мургава красавица със светли очи и коси, черни като крилете на грауна (бразилска птица, с чийто цвят местните писатели обикновено сравняваха черните коси). Разрешителното за работа, което швейцарското консулство трябваше да издаде, също бе готово, стегнаха куфарите и на следващия ден вече пътуваха към страната на шоколада, часовниците и сиренето, като Мария тайно кроеше планове да накара този мъж да се влюби в нея — в края на краищата не беше чак толкова стар, нито грозен, нито беден. Какво повече можеше да иска?

Пристигна в Швейцария страшно изморена и още на летището сърцето й се сви от страх: разбра, че зависи изцяло от мъжа до нея — не познаваше нито страната, нито езика, нито студа. С всеки изминал час държането на Роже към нея се променяше; той вече не се стараеше да бъде любезен и въпреки че никога не се бе опитал да я целуне или да докосне гърдите й, погледът му бе станал съвсем студен. Настани я в малък хотел, където я запозна с друга бразилка, млада и тъжна жена на име Вивиан, която трябваше да я обучи за новата й работа.

Вивиан я изгледа от главата до петите, безцеремонно и студено според Мария, която все пак за пръв път бе в чужда страна. Вместо да я попита как се чувства, тя направо пристъпи към въпроса.

— Не си прави илюзии! Той отива в Бразилия всеки път, когато някоя от танцьорките му се омъжи, а това, както изглежда, се случва често. Роже знае какво иска, надявам се и ти да знаеш. Сигурно си дошла да търсиш едно от следните три неща: приключения, пари или съпруг.

Но как бе разбрала? Нима всички търсеха едно и също? Или пък Вивиан умееше да чете мислите на другите?

— Всички момичета тук търсят едно от тези три неща — продължи Вивиан и Мария се убеди, че тя чете мислите й. — Колкото до приключенията, тук е прекалено студено за каквито и да било, а и парите не стигат за пътешествия. Ако искаш да спечелиш пари, ще трябва да работиш почти цяла година, за да можеш да си купиш билет за връщане, след като си платиш хотела и храната…

— Но…

— Зная: уговорката ви е била друга. А всъщност ти не си се сетила да попиташ, както и всички останали. Ако действаше по-внимателно, ако поне беше прочела договора, който си подписала, щеше да разбереш с какво се захващаш, защото швейцарците не лъжат, макар и да премълчават някои неща, когато това е в техен интерес.