Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 15

Беше толкова въодушевена, че когато той отново я покани на вечеря, тя реши да се направи на съблазнителка и взе ръката му в своята, но той веднага я издърпа. Мария разбра — с известен страх, но и с облекчение, — че намеренията му наистина са сериозни.

— Звезда самба! — повтаряше мъжът. — Красива звезда самба бразилски! Пътуване друга седмица!

Всичко това беше чудесно, но „пътуване друга седмица“ бе немислимо. Мария обясни, че не може да вземе решение, без да се посъветва със семейството си. Ядосан, швейцарецът й показа копие от подписания документ и тя за пръв път се изплаши.

— Договор! — каза той.

Въпреки че бе решила да замине, тя пожела да се посъветва с Маилсон, нейния импресарио. В края на краищата му плащаше, за да й помага.

Но Маилсон бе зает, тъй като ухажваше някаква германка, която току-що бе пристигнала в хотела и сега се печеше по монокини на плажа, уверена, че Бразилия е най-либералната страна на света (без да си дава сметка, че е единствената жена, показваща гърдите си, и всички останали я гледат с известно неудобство). На Мария й беше много трудно да привлече вниманието му върху това, което казваше.

— А ако променя решението си? — настояваше тя.

— Не знам какво пише в договора, но той може да изпрати хора да те арестуват.

— Никога няма да ме открие!

— Права си. В такъв случай не се безпокой.

Но швейцарецът вече бе похарчил петстотин долара, както и пари за чифт обувки, рокля, две вечери и разходите по документите в консулството, поради което започваше да се тревожи. И тъй като Мария настояваше да говори със семейството си, той реши да купи два самолетни билета и да я придружи до родния й град, стига всичко да се разреши за четирийсет и осем часа и те да могат да пътуват още следващата седмица, както бе уговорено. След като отново започнаха да се усмихват един на друг, Мария разбра, че това условие фигурира в документа и че за в бъдеще трябва да внимава със съблазняването, чувствата и договорите.

Каква изненада, каква гордост за малкия град бе да види своята хубава Мария в компанията на чужденец, който я канеше да стане голяма звезда в Европа! Всички съседи научиха новината, а приятелките й от гимназията я питаха: „Как стана?“ „Провървя ми.“

Те поискаха да узнаят дали в Рио де Жанейро често се случват такива неща, тъй като бяха гледали подобни епизоди от телевизионните сериали. Мария не каза нито „да“, нито „не“, за да събуди любопитството на приятелките си, да ги накара да разберат, че тя не е коя да е.

Отидоха у тях, където швейцарецът отново показа брошурите с бар „Бразилия“, изписан погрешно, и договора, а през това време Мария обясняваше, че вече има импресарио и иска да се посвети на артистична кариера. След като видя предизвикателните бански костюми на момичетата от снимките, които чужденецът показваше, майка й веднага му ги върна обратно, без да задава въпроси — най-важното за нея бе дъщеря й да е щастлива и богата, или нещастна, но богата.