Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 109

* * *

Попадна в задръстване, което трая цяла вечност, докато кюрдите свършиха с демонстрацията си (отново!) и колите възстановиха нормалното си движение. Но това нямаше значение, нали сега пак бе господарка на времето си.

Пристигна малко преди затварянето на библиотеката.

— Може да ви се стори, че се държа прекалено фамилиарно, но нямам нито една приятелка, с която да споделя някои неща — каза библиотекарката веднага след като Мария влезе.

Тази жена нямаше приятелка? След като бе живяла цял живот на едно и също място и срещаше най-различни хора всеки ден, нямаше никого, с когото да разговаря? Всъщност Мария бе открила някой като себе си или, по-точно казано, като всички останали.

— Размишлявах върху това, което прочетох за клитора…

„О, не! Нима мисли само за това?“

— И разбрах, че въпреки голямото удоволствие, което винаги са ми носели половите контакти с мъжа ми, ми е било много трудно да стигна до оргазъм с него. Смятате ли, че това е нормално?

— А вие смятате ли, че е нормално кюрдите да правят демонстрации всеки ден? Влюбените жени да бягат от своя вълшебен принц? Хората да мечтаят за ферми, вместо за любов? Мъже и жени да продават времето си, без да могат после да го откупят? И въпреки всичко тези неща се случват; така че няма значение какво смятам или какво съм спряла да смятам, винаги е нормално. Всичко онова, което е противоестествено, което се противопоставя на най-съкровените ни желания, е нормално според нас, макар и да изглежда абсурдно на Бог. Търсим нашия ад, изграждаме го в течение на хилядолетия и след всички тези усилия сега можем да живеем по възможно най-лошия начин.

Мария погледна жената пред себе си и едва сега, след като бе изминало толкова време, я попита за името й (знаеше само фамилията й). Библиотекарката се казваше Хайди, беше омъжена от трийсет години и никога — наистина никога! — не си бе задавала въпроса дали е нормално да не изпитва оргазъм по време на сексуалните контакти с мъжа си.

— Не знам дали трябваше да чета всичко това! Може би щеше да е по-добре да продължавам да живея в невежество и да мисля, че след като имам верен съпруг, вила с изглед към езерото, три деца и държавна работа, съм постигнала всичко, за което една жена би могла да мечтае. А сега, откакто вие пристигнахте и откакто прочетох първата книга, съм много загрижена за това, в което превърнах живота си. Дали с всички е така?

— Мога да ви уверя, че е така — отвърна Мария и въпреки младостта си се почувства по-мъдра от жената, която й искаше съвет.

— Искате ли да чуете подробности?

Мария кимна.

— Вие, естествено, сте още много млада, за да ме разберете, но тъкмо затова бих искала да споделя с вас някои неща от живота си, за да не допуснете същите грешки, които допуснах аз самата. Но клитора, защо мъжът ми никога не му е обръщал внимание? Той смяташе, че оргазмът е във вагината, и на мен ми беше много, много трудно да се преструвам, че изпитвам нещо, което той си въобразяваше, че трябва да усещам. Изпитвах удоволствие, наистина, но това беше друго удоволствие. Единствено когато търкането беше в горната част… разбирате ли?